Да, правилно сте досетили. Става дума за същия Василий (976-1025), който остава известен в нашата история като Българоубиец (вече написах, че той всъщност е Василий, убиец на България) Той е последен представител на т.нар Македонска династия, започнала  с Василий I Македонец и завършила с Василий II Македонец. Тя продължава точно три века.  След нейния край започва упадъка на Византия. Това време е характерно с факта, че византийските императори напълно подчинявата църквата. Самият Василий I е наречен македонец, защото е роден в тема Македония, в района на Одрин, което е в дн. Беломорска Тракия. Нейсе.
  Извън негативните емоции, които Василий II оставя у нас не може да му се отрече - той е забележителен пълководец, и не по-малко забележителен държавник. От съвсем млад воюва, прекарва половината си живот по военни кампании и трупа голям опит. От 967 до 1000 години води войни в Кавказ. На два пъти - през 995 и 999 - дава две големи сражения на арабите. Успявада защити  Хаманидското емирство, което е буферна държава между него и Багдадският халифат. Между 971 и 981 води тежка война в Мала Азия. Това са само малка част от военните му кампании. Сам той бил едър мъж, физически силен и не боледувал. Нека прибавим и войната му с България. Тази война продължава почти половин век. Нещо повече, по мнението на някои историци това се превръща в "тотална война", която се води без спиране. Днес Византия нанася удар по Видин, утре България по Солун, а вдругиден  -Византия по Скопие. Няма решително сражение, нито мирен договор. Своего рода тя е съпоставима с бойните действия водени днес между Русия и Украйна.

"Псалтир на Василий II" - императора и враговете в нозете му.

    Михаил Псел дава силно негативна оценка на Василий, обвинява го строгост и жестокост, както и че презира литературата и изкуствата. Но нека не забравяме - Псел е преди всичко философ  духовно лице, и едва на второ място политик.При това преди Василий идват няколко изнежени императора, които не постигат успехи. При това той преживява катарзис - в младостта му Византия води гражданска война. Всъщност именно факта, че майката на Василий II - принцеса Теофано - организира два преврата, има роля в решението му да не се жени. Днес някои се опитват да го изкарат гей, и че дук Вотаниат му бил любовник и затова решил да мъсти и да ослепи 15 000 души. За мен това е недоказан слух. и да е имало личен мотив, той не е бил същественият. Далеч по-вероятно е, че в ослепяавнето на 15 000 българи Василий вижда дълбок символен акт.
 Любопитно е, че той реализира една отдавнашна византийска мечта  -империята да се върне в границите от времето на Юстиниан I, когато е била Източна римска империя. Това е нейната имперска доктрина. Мнозина императори се провалят. Василий се отказав от Италия и свежда това до "програма минимум" - да си върне владенията на Балканите, а където не може - да интегрира придошлото население. (Сърбия и Хърватска са сведени до васални територии)

Византийската империя към 1025 г.

Следва да кажем, че той успява да се справи. Василий освен на пълководец, показва умения и на дипломат. Той сключва мирен договор с княз Владимир, князът на Киевска рус. Дава му сестра си Ана Порфирогенета за жена, с изричното условие да покръсти себе си народа си. Подобна уговорка е сключена навремето с кан Тервел. За да получи дъщерята на Юстиниан II той се покръства в лично качество. Впоследствие събитията взимат обрат и договорката не е изпълнена. Но по времето на Петър когато България и доказано християнска държава тук пристига византийска принцеса - внучката на Роман Лакапин - Мария-Ирина.
В резултат от този брак Василий превръща враг в съюзник, интегрира русите в хриситяните и се сдобива с 6000 бойци. Парадоксално- и него самият са го подготвяли да се жени за българска принцеса, вероятно някоя от дъщерите на цар Петър.  Годежът пропада поради смъртта на Фока. Можем само да съжаляваме, че този брак не се е случил, той би предодвратил много нещастия.
  Василий проявява дипломатичност и спрямо арабите. През 1001 той спира войната с тях за двадесет години. Това му дава възмоност да мобилизира целия човешки ресурс срещу България и да привлече хора, пръснати по Мала Азия, Сирия, Египет. Не можем да обвиняваме Самуилово-Ароновата династия, че не е спечелила война с мнократно превъзхождащ я враг.
ОСвен всичко други Василий  има отношение към църквата. Когато той идва на власт се чувства несигурен и се стреми да спечели клира. Затова отменя данъка "алегион" наложен от Фока. Този данък забранява на манаститирите да придобиват нови земи, както и да се откриват нови манастири -това е в ущърб на империята. Веднага щом си стъпва на краката, обаче Василий връща данъка и затяга мерките. Всъщност той напълно ликвидира църковната опозиция - завършек на делото на представителите на Македонската династия. Същевременно той проявява значителна толерантност към еретици и неверници - монофизитите и мюсюлманите. Това спира обезлюдяването на селата.
Василий спешно се нуждае от пари, заради войните си с България, затова обявява с декрет, че данъците могат да се плащат и натурално. Тъй като действията му отслабват стратиотите и засилват динатите, той решава да парира динатите. Издава едикт, по смисъла на който извършва няколкf конфискации, за да сплаши опонените.
Същевременно следва да отбележим, че по отношение на покорените народа той следва принципа на моркова и тоягата. Доколокото е безпощаден към враговете си, то на онези аристократи и аристократи, които се предават той дарява титли. Принцеса Миролава и царица Мария получават титлата патриция зости (придворна дама) и правото да са сред десетте личност, обядващи на масата с императора. Персиdн и Алусиян са почетени с титли магистър, както и Кракра, също и със собствени имения, насърчават се браковете със знатни ромейки. В същото време имепаротора не се доверява на тези хора, именията им са отдалечени от българските земи. С непокорните противници като Драгшан и Ивац той е безпощаден - набиване на кола и ослепяване.
Подобно е отношението му и с църквата - наистина той понижава Охридската патриаршия в ранг на ахиепискохия, но не я унищожава. Нещо повече - той изчаква нейният патрирах/архиепископ да почине и едва тогава назначава грък за духовник, като на всичко отгоре се стреми да е от местното население. Впрочем именно на един такъв грък - Теофилакт Охридски - дължим прекрасното житие за св. Климент.
Тази смес от жестокост и щедрост, изиграва своята роля за асимилацията на българите
Като цяло Василий е енергична, но спорна фигура. Пълководец и реформатор, той сбъдва мечтата на Византия, възвръща отнетите територии, цивилизова "варварите", смесвайки безпощадност с щедрост. Оставя в хазната 14 милиона номизми. Донякъде е съпотавим като личност с  Тиберий Юли Цезар Август - също прочут пълководец, също уголемил териториите на Римската империя (справил се с германските племена), също оставил 27  милиона аureus (2,7 милиарда сестерции) в хазната, също укрепил централната власт, също е можел да бъде много жесток с опозицията,  също е бил мъжествен и също за него се говорпило, че е гей и педофил.

номизма на двамата съимператора-брата - Василий II и Константин VII - добре се вижда колко много злато има, в сравнение с други византийски монети и колко добре е запазена, а не е очукана по ръбовеет, нито огъната.

В същото време военните му кампании пренапрягат Византия, а освен това не оставя наследник на престола и това ще доведе до криза, която бързо ще ескалира. Засилващите се динати - за което вина има и тук ще станат по-силно от централната власт само за 2 века.
Същевременно не можем да отречем, че благодарение на неговата политика видни българи аристократи се сродяват с ромейската династия. Само за половин век, две внучки на Йоан Владислав стават византийски императици- Екатерина и Мария.                   Всичко това ще доведе до "гързициране" на българския елит (Георги Войтех е последният представител на старите нрави). Само за век и половина българите ще възприемат византийските титли, византийският начин начин на обличане, визанитйските длъжности, византийските нрави и обичаи. Враждата с Византия в значителна степен утихва, ред византийски принцеси стават български царици. Увеличава се почитанието към иконите, подобрява се вниманието към църковините изкуства, но това копиране на византийската мода води на България други неприятности - отслабване на конната сила и на старите обичаи и засилване на корупцията. България влиза в лоното на цивилизацията, но това не ѝ носи само дивиденти.

Следваща тема - името Аспарух - как (не) трябва да се прави история

Големият пълководец Василий обаче е допуснал да бъде заклещен в Траянови врата и по чудо се е спасил, най- малкото- от плен
Още тогава битува мнение ,че е копеле! Доколко е арменец или не, трудно е да се твърди, но за копеле причините са основателни Майка му често е посещавала казармите на варангите Той е русокос и синеок? за разлика от брат си Константин, чернокос и тъмноок?
И той, подобно на Хадриан превъртява, когато край Солун убиват любовника му, този ,който му печели битките!
Дал бил уж обет, че докато не победи България ,няма да се жени? Да ,но не се жени и след това!
Да, прави първа дама жената на Иван Вадислав в двора, а тя има за цел Пресиян да го наследи И сигурно е щяла да го постигне, ако той не е прибързал!
Имало е обмен на култура да го наречем, но не съм съгласен ,че в случая Българите са били туземци Много българки, най- вече Асенени са станали императрици !
А, едно нещо наистина е показателно Той нанася удар на църквата ,като я понижава н архиепископия Но България реално не ликвидира Разделя я на две темиь,като Македония нарича българия, а Мизия има друго име
Но тема не означава колония, неправилно е да се говори за робство! Темата е автономна ,със собствено управление
Затова братята Асен и Петър лесно правят въстание с успешен край Да ,но имат държавност и логистика зад себе си!
Затова погрешно се смята ,че и от Турция може м да се освободим по същия начин
Разликата е отромна Въстаниците имат само пушки кремъклии и дървени топчета, няма и наченки на държавност или логистика!

старал съм се да избегна този термин. Нямам представа бил ли е копеле или не е бил. Старал съм се да коментирам факти, а не слухове. Пък и няма отношение. Като цяло Василий - макар да нанася тежка щета на България - се доказва като опитен пълководец и ловък дипломат и администратор. Да, има и военни неуспехи, включително при Траянови врата. Те обаче са някъде през 60-те и 70, в сравнително ранния му период. От 90-те на XI в. рязко тръгва в агресивна експанзия. България изтървава два големи шанса - да го оженим за наша принцеса ок. 969 и после битката при Траянови врата през 986, където за малко не го убиваме. След това е вече нямаме инциативата. Впрочем допуснал съм грешка за която се извинявам - Зоя и Теодора са племенници на Василий, а не дъщери.
Категорично не са били "туземци" българите но са друг тип култура. Поначало са степна култура към IX- X в. усядат. Друг е въпросът, че ромеите ни гледат като "варвари", по ред причини и се мъчат да ни "цивилизоват". Донякъде успяват - приемаме техните титли, техния начин мислене, църковното им изкуство, религията им, във висша степен научаваме езика им. Както казах има асимилация. Това носи както своите положителни така и негативните си последици Положителните са, че имиджово се издигаме в Европа, и сключваме по-често мир с Византия. Отрицателните са, че подкопаваме конницата си и собствената си мощ, както и че рязко се увеличава корупцията, защото патриархалните нрави отстъпват на заден план.

Не знаеш не само историята, но и собственияжси български книжовен език. И не става дума само за първото изречение. По-добре опиши видовете тор, плява и т.п.