Здравейте скъпи читатели,
 ще ми се да кажа няколко думи за документалното наследство, с което работят историците. Вярно е, че то дава възможност за големи манипулации. Особено в полето на археологията, където нещата зависят от въображението.
  Но също е истина, че нашата история е много ощетена откъм извори. Някога проф. Ал.Фол казваше, че да опознаеш историята на България първа и втора част трябва да знаеш поне един от трите езика - гръцки, арабски или латински. Фактологически погледнато е право. Основнитени сведения идват от гърците и маджаро-германците, а по-късно - французите. Тук-таме има и арабски сведения,  особено покрай контактите на Византия и Волжка България с арабския свят.
Мадарският конник



В този смисъл особен ценни са свидетелства на епохата състави от българи като Мадарският конник, Хараламбийският надпис, Битолският надпис, Персиановата надгробна плоча, Бориловият синодик...и много други. Или- не чак толкова много. Уви - голяма част от наследството ни е унищожено - къде нарочно, къде случачйно. При византийското завоевание, а по-късно  - и в първите векове на османското робство са унищожени безценин документи и исторически паметници. Неслучайно 15-17 в. остават за нас като Тъмни векове.  За пръснатото ни наследство в сръбските княжества, Русия и Молдова - няма да отварям и дума.
Битолски надпис - спасен от Панде Евтимов през 1956 - спасява надписа, който е щял да бъде сложен в основите на строеж. Аламира българското посолство в Белград....заради което е осъден. А директорът на музея веднага е уволнен.

  Впоследствие несполуките ни преследват. Затварят Екзархията. Няма свободен и редовен печат в България чак Освобождението. Спорадично се появяват списания като Любословие и Дунавски лебед, печатани в Сърбия, Румъния, Цариград. Разпространението е бавно и трудно.  Заявките са предварителни, плащането - на ръка, в момента. Често е нямало втори или трети брой. Цензурата е жестока. В такъв момент "дядо" Славейков събира монументално народно творчество. Уви, голяма част от него е унищожено в наводнението на р. Марица. Той започва молби по вестниците, до читателите да помогнат да възстановя архива си. Успява и....карък. При пожар в следвъзрожденската епоха изгаря всичко.
Разбира се много помагат интересните илюстрации на Константин Манасиевата хроника, на Четвероеванеглието на Йоан Александър, ктиторските потрети - включително на севастократор Калоян и Десислава ... но те не могат да заместят напълно историята. Така попадаме в ръцете на разни квази- историци и квази- археолози, които "фабрикуват" история с цел туризъм.
  В онова време и снимките били кът. Били скъпи и бавни. Повечето революционери са си правили "портретни" снимки в героични пози. На Левски и Бенковски има съвсем малко снимки. Методите били несигурни, материалите запалителни, снимките често били с лошо качество.




  Четвероевангелие на Йоан Александър , написано от монах Симеон. След 1393 е изнесено в Молдова. През 17 век попада в светогорския манастир "Св. Павел". През 1837 англичанинът Робърт Кързън го получава, заедно с Видинското четвероеванеглие като подарък от игумена. През 1917 дъщеря му го подарява на Британския музей, а оттам се озовава в Британската библиотека в Лондон.

Теодор Тедоров  с изумление разбира на 7-та година от създаването на българската държава, че се унищожават безценни турски архиви, извозвани с влакова композиция и ги спира в послединя миг. Колко ли са отишли на кино.....
 Съдбата на архива на Любомир Милетич - изключителен учен и председател на Македонския научен институт - е жестока. През време на бомбардировките  1944 архива му се търкаря в локвите на Центъра, близо до Народния театър и няма кой да го спаси. Тригълника - БАН- Етнографски Музей - Народния театър е засипан от бомбардировки, бомби падат върху сградите . Голяма част от архива на Милетич е унищожен. и пак е останал много! а колко ли е имало!
   Костите на Левски - още 30- те години са намерени два гроба, за които се предполага, че са на Левски, а вероятно - и на Бенковски. Експертиза не е направена над 10 г., падат бомбите...костите стават на пух и прах.
Съдбата е немилостива и в ново време. Идва комунистическият режим и проявява нетърпимост към царете. Костите на Борис са махнати от гробницата. По повеля на Г.Димитров, дразни го, че отдават почит на Борис III. С много усилия днес е намерено сърцето му и- в един буркан - и върнато в Рилския манастир. Съдбаат на моките на Йоан Александър имат същата съдба - Пенчо Кубадински се настанява в Търново, дразни го преклонението пред тях - бам по негова повеля хвърлят костите на Йоан Александър в р. Янтра! После защо сме нямали български владетели погребани в България и защо нямало туризъм.


Надгробен надпис на княз Персиян II  в Михайловац, Словакия. Открит и разтълкуван от В.Ткладчик. през 1976
Омразата настанила се между нас и Северна Македония също унищожава много артефакти. В последния момент бележитият общественик Панде Евтимов спасява Битолският надпис с помомощта на Ив. Дуйчев - и на другия ден след публикуването му в България директорът на Скопския музей е уволнен. Та този паметник е трябвало да "изчезне". Както недосегаеми за нас за костите на Гоце Делчев предадени още 1934 на нашите братя. Впрочем Панде Евтимов полежа в затвора, заради българщината си.
Ние не си пазим наследството.
 Всичко това прави днес легендарни сведения като Джагфар Тарихи безценни - въпреки съмненията в тяхната достоверноост. Впрочем историята е "жива" наука и търпи развитие. Постоянно излизат нови и нови факти. 45 годишната цензура падна, всеки може сам да чете когото си поиска. Навремето задължително трябваше да цитираш Ленин, Маркс или поне Г.Димитров за да те допуснат да напишеш книга. Развитието на Интернет, Уикипедия и Фейсбуук  и дори Замунда и Читанка също повлия на историческата наука - смея да твърдя поолжоително. Днес е лесно да провериш кой какво е писал, да правиш коментари, да добавяш или анализираш факти. И ще става все по-лесно!
Уви, за изоставането на България от съвременния свят не ми се говори. За днешните архиви няма да отварям и дума. заслужава си да бъдат обект на цяла отделна тема. Достатъчно е да кажем че не изпращаме достатъчно специалисти в  Гърция, Хърватска, Турция. Огромни масиви от документи на Петър Богдан, Петър Парчевич, Филип Станиславов са в Хърватска и Рим, но трябват специалисти  с добро владеене на италиански, латински, хърватски. Не използвахме възможностите си да се снабдим с копия на документи  в Русия, засягащи България. Много документи засягащи България, сигурно са унищожени  в Украйна покрай войната. Решително изоставаме с дигитализирането на архивите и сигурността в тази област.....
Не ми се иска да завършвам тъжно.. Оставам с надежда за бъдещето. Далечното бъдеще. Дано има какво да оставим на потомците.