Здравейте скъпи читатели,

мислех да започна тази статия с "Хазарите и хазарският хаганат" или "Св. Йоан (Йован)  Владимир и Владимировският кръст", но и двете теми изискват солидна подготовка. Освен това предвид наближаващата дата 6 септември, като и факта и че на 4 септември ще има нов филм за Бенковски  бях взел решение на 1 септември да пусна две теми за Захарий Стоянов - една за плюсовете на делото му и една за минусите му и съм решил да си изпълня обещанието. Почвам с положителното.
       Захари Стоянов всъщност не е родното име на революционера , журналиста писателя. Родното му е Джендо Джендев, в отделни моменти той се нарича Йордан, Иван и пр. Остава обаче в историята като Захарий или Захари Стоянов (двете имена са еквивалентни и ще ги ползваме и двете). В никакъв случай не можем да наречем Захари смел човек. Той многократно се е опитвал да прикрива личността си дори като революционер, бил е ярък контраст на Бенковски. Впоследствие го спасява това, че е силно мургав (не гледайте известната снимка тя е "фотошопнати"), и заптиетата го взимат за циганин, та го бутват сред криминалните арестанти, а не сред политическите.
  Захари поначало е самоук и малограмотен - бивш чирак на терзия  (шивач) и овчарин. Впоследствие само 2 години след Освобождението той е научил френски и има доста остро перо. Вазов с когото З.Стоянов влиза в конфликт казва по повод смъртта му, че са се помирили и че З.Стоянов "имаше това качество - в едно изречение  можеше да те зачеркне". Дали З. Стоянов поначало си е бил грамотен и имал остро перо и го е крил или е развил качествата си за отрицателнов реме е въпрос над който учените спорят. Ние с него няма да се занимаваме.
  Захарий свършва едно полезно дело - съставя история на българската революция. По-късно Вазов  се възползва от образите които той създава. В Огнянов и Кандов лесно бихме познали Бенковски и Волов, последният представен дори с "женският" дуел. Но да не избързваме....
  Захарий пише поредица важни книги,  сред които "Записки за априлското въстание", "Христо Ботийов. Опит за биография",  "Васил Левски. Дяконът. Черти от живота му" и "Българските чети 60-те години". Доколкото обаче той не съвременник на последните две теми те са доста по-суховати и не представляват интерес за нас. Затова ще се съсредоточа преди всичко върху двете споменати - "Записките..." и "Христо Ботийов..."
  Преди всичко те представляват интерес за нас, защото на действията в 4 революционен окръг той е очевидец, а за действията на Ботевата чета е научил от Н.Обретенов, негов близък приятел, а по-късно - и шурей. По-любопитното е Захари не спестява слабостите на апостолите. Бенковски е самодържец, Волов-слабодушен, Ботев - пияница. Мнозина сред които Вазов го упреквали, че трябва да си замълчи за тези недостатъци и че трябва да ги крие. Категорично ще възразя - точно това че ги е показал такива ги прави живи хора, истински, реални. Те са тръгнали да освобождават страната ни въпреки недостатъците си, рискували са си живота.  Но това че са били преди всичко хора ни дава възможност да ги почувстваме досущ наши съвременници, а не като светци, какъвто е случаят  с Левски.
  В интерес на истината следва да споменем, че това което З.Стоянов свърши за Априлското въстание - биография на една революция - половин век по-късно го е свършил Яворов за Илинденското въстание. Той е бил четник на Сандански и Хр.Чернопеев и е създал едни безценни биографии за Гоце Делчев и компания.
  Няма как да не споменем хумористичната и жива картина, които авторът рисува на Старозагорското въстание "Нашият брой бе двадесет човека и час по час намаляваше...", и "часът по 11 и половина по турски съглеждахме че Стамболов се връща здрав и читав. Гробната тишина и унението, които царуваха сред нас, отведнъж бе нарушено....Това минутно възхищение, което се явяваше резултат от появането на един човек би могло да се стори странно на някои кабинетни труженици, но който е бивал български въстаник, който е мислил, че неговата постъпка да вземе пушката на рамо е желанието на целия народ, а после в две минути е предаван от своите братя......ще да се съгласи с нас, че лековерието твърде важна хора, между хора отишли да мрат за някаква цел". Както виждаме - самоиронията не му е чужда.
Няма как да прескочим за историята някои "черни страници" които ще запишем на имената на някои от най-известните членове на революцията. Хр.Ботев и Панайот Хитов.
Христо Ботев е "обвинен" от Захарий Стоянов, че наговарял Бенковски да убие Каравелов. Но за него си заслужава да име отделна тема Много исках да отделя място за него в тази тема, но тя ще стане твърде дълга.
Основните критики са срещу Панайот Хитов, който "противопоставил условия на участието си " - вдовишка пенсия на жена му, специално оборудване за него, предварително заплащане от 200 турски лири (доста крупна лира - 1 турска лира е раван на 100 курушра, т-е- 200 лири са 20 000 куруша или 800 000 парици) и "стана невидим" и "отиде да сади лозе", че "няма да ходи на касапница". Хитов многократно е укоряван и от Левски - че се придържа към старата четническа тактика, че ламти за воеводство, че залита към Сърбия. Разбира се Левски е използвал по-кротки думи, но смисълът е същия.
Тези факти не идат за цел да опозорят Хитов, той е дал много на страната ни и нееднократно си е рискувал живота за нея. Но те идат да дадат по-вярна картина. Както забелязва З.Стоянов
На хвалбите на воеводи и апостоли той отделя специално място. Според него дядо Никола твърдял, че може да измъкне 700 души без проблем, Ст.Заимов твърдял, че Бенковски ще осъмне идущата пролет, а  той е вече готов с 2000 души, как Ст.Стамболов заклинал, че 2000 търновска конница ще долети за два часа и пр. Стоянов забезязва иронически "макар че преувеличенията бяха най-строго забранени, никой не спазваше тази забрана". И че когато е опряло не до хвалби, а до дело се видяло кой струва.
и още " Това е обща характеристика на всички лъжвоеводи....После, обаче когато нуждата от воеводи започна да се усеща, тяхното поведение беше неудолетворително, ако не и сканадьолзно...(каква хубава дума - скандальозно) старите воеводи имаха значение доколкото думата  за хайдути и турските аени ги имаха за бабаити наравно с турците. Щом думата комита доби право на гражданство и бесилските се устроиха, старите воеводи загубиха значение" и заключва иронически "Нови идеи - нови хора!"
Така Стоянов ни въвежда в началото на Априлското въстание - то е направено от шепа "хлапета" на по 20-ина години - Стамболов, Волов, Икономов.....сред тях само Бенковски и Ботев са по възрастни - единият на 33 г., другият на 28. И именно те ще запишат с големи букви имената си. Старите воеводи като П.Хитов и Ф.Тотю са искали да "осребрят" славата си, а освен това са имали опит, знаели са че народа няма да се надигне масово и не са искали да рискуват без да участва чужда военна сила. В този смисъл ние сме в дълг на всички тези младежи, които въпреки техния наивитет са рискували живота си за нас.
След въведението З.Стоянов е представил обстойно делото в 4 окръг, като се е концентрирал върху личността на двамата апостоли - Волов и Бенковски. Авторът ни признава, че е обаян от харизмата на Бенковски. Въпреки това той се постарал да състави обективна картина. Бенковски е самодържавен, склонен на показност, помпозен, нагъл, но по някакъв начин това го прави чудесен революционер. За разлика от мнозина апостоли той се оказва добър психолог на душевността на българсия селянин.  Вероятно за това спомагат  че в качеството на търговец е обикалял надлъж и нашир Балканите и е добил опит, че "много трябва да се лъже", а освен това че селяните се въхищават на демонстрациите на сила и самоувереност.
Захари Стоянов си припомня своята първа среща с него.
"Ей, я ставай да те видя що за човек си та си се разполижил така господарски в чужда къща!.....и докато сваля от гърба си пъстрата чергица тя литна все едно я подхвана вихрушка"  "Висок непознат човек с морав фес на главата, наметнат с черна мушама, опетлан по гърдите с ремъциq по които висяха два револвера, кама...." Този напет  външен вид на Бенковски е впечатлявал не само селяните, но дори и турците. Бенковски е демонстрирал умишлена помпозност, за да впечатли простите хора и да повдигне духа им, а опозицията - да смаже. Захарий Стоянов забелязва че той се движел с десетина -двадесет телопазители, нещо нечувано за друг апостол и отбелязва "и ний сме мислили че сме апостоли...ако захванеха да бесят тия последните щяхме да отиде на вересия", с което признава превъзходството на Бенковски. Той отбелязва, че цялото Априлско въстание не е родило друг Бенковски. Гаврил Хлътев както е истинското му име проявява нечувана дързост. Той гълчи не само простите селяни, но и попадията ("като че да му е девятгодишна слугиня"), дъщеря ѝ и пр. В резултат всеки иска да види "високия гост". Разбира се понякога това гълчене и опити да уплаши другия дават обратен ефект - както става в Карлово. Но по-често е полезно.
Бенковски проявява своята съобразителност и в други отношения. Той разбира много добре старата максима, изречена от Христос, че никой не пророк в собственото си отечство (Волов се проваля в Шумен, Стамболов в Търново, Заимов - във Враца) и крие истинската си самоличност. Освен това избягва да ходи към Копривщица
Също така той заповядва да се запалят къщите, да се разстрелват циганите,бостанджиите и дезертьорите, с цел въстаниците да си накървят ръцете и да знаят, че няма път назад. Тази заповед ни изглежда жестока, но тя е ефективна от военна гледна точка. Ботев който е хуманист и оставя селяните във Враца да му се качат на главата способства за бързото падане на духа сред своите четници. Разбира се идва момент в който всичко е безмислено, по-големият брой и по-доброто въоръжение на турската армия взимат превес, но все пак Бенковски води бойни действия почти три седмици. Освен това той успява да мобилизира целия окръг - Копривщица, Панагюрище, Батак, Перущица, Брацигово, селата Мухово, Поибрене, Петрич, и Равногор...това е един сериозен успех. Самият Бенковски презира интелигентите, но донякъде има основания. Той ги счита за празни теоретици, за хора не на деянията, а на словото и пита З.Стоянов "със съмнение - да не си учил и ти някъде по Европа". Види се той е докачен от Волов и Бобеков, учили в Русия и Сърбия. Той не иска да дели славата с тях, а освен това не счита, че имат нужните качества. Това му мнение се потвърждава на Оборищото събрание. Бенковски, който е убеден, че аха-аха ще смачка Турция не иска да дели славата с генерал Киселки. Той обявява че изисква пълномощие, в смисъл, че само той  (и Волов) могат да се разпореждат и всички генерали трябва да му се подчиняват. Въпреки че днес биха погледнали с присмех на тия щения, на тая самовлюбеност както бихме я нарекли тя има ефект. Руските генерали не са ходили сред народа, той не ги е виждал, а Бенковски присъства - напет и самоуверен. И получава пълномощията. Опозицията начело с Бобеков и Соколов се проваля. Студентите в чужбина нямат ония качества, които са нужни за български водач на революцията. Захарий насмешливо обяснява, че една от причините да не стане въстанието в някои големи градове са много учени глави. Тия последните не че не били родолюбци, ама предпочитали някой да им занесе свободата на поднос, ако може и да не се цапат  с кръв. Тук Бенковски печели решително предимство пред своите братя по оръжие.

Портретна снимка  на Захарий Стоянов от Д.Карастоянов

Тук трябва да кажем няколко думи и за Волов. Въпреки че е представен като малодушен човек, който "плаче като мома. Бедний Волов" той проявява голяма твърдост и сила на духа. Предава пълномощията си на Бенковски, защото преценява, че е по-достоен, но въпреки всичко се стреми да го сдържа в неговата екстремност.
Волов свършва страшно много работа в Шумен около Старозагорското въстание, а по-късно и в Клисура, която отбранява с черешови топове. Захари Стоянов не е станал свидетел. Единият път той е в Търново със Стамболов, другият път следва  Бенковски. При това той е омаян от Бенковски и Волов остава на заден план в Записките. Захарий, обаче не пише с лошо чувство за Волов, той се мъчи да го оправдае и гледа съжалително на малодушето му. Не такива са подигравателните му писания спрямо Заимов, срещу когото сипе жлъч. До голяма степен тя е уместна, но там трябва да имаме едно наум - Заимов и З. Стоянов са конкуренти са Анастасия Обретонова, а към това се примесва предполагемата омраза идваща от Н.Обретенов,  спрямо Заимов.  Впрочем Заимов също пише спомени, опитва да се оправдава, но сравненията не работят в него полза. Волов провява ако не мъжество пред селяните, то поне пламенно родолюбие и склонност да мре. Не можем да не му се възпитим и на благородството - той отстъпва на Бенковски, за да успее революцията, лишен е от егоизъм (за разлика от Заимов, който хем проявява некадърност и слабодуши, хем не отстъпва на Обретенов и Апостолов). Затова днес Волов и Бенковски ако не в живота, то в смъртта са изравнени, и ги поставяме един до друг. Бенковски е безспорен във величието си с психологизма си, организационно-тактическите умения и пр. Волов обаче е най-голяма откъм благородство и душевна сила.
"Записките" са много ценни за нас и са последвалите събития, как пленниците са разкарвани по затворите, каква е съдбата им, как точно се гаврят с тях турците. В тях са описани случаи, как турците,  водят пленниците към по-важен град и решават да спрат, да се повеселят и да нахранаят пленниците - смъртта няма да им избяга.Тези документи говорят много да душевността на едните и другите, и са едно страшно свидетелство на епохата. Захарий Стоянов описва и настъпилите нещастия по време на потушаването на въстанието, как ако двама османслии не могат да се разберат кой да притежава дадена жена за робиня я съсичат с ятаган на две и пр.
Днес той е осъждан от разни хора като Мартина Балева и Улф Брунбауер, на които плащат НПО-та, че не бил пряк свидетел на изстъпленията. Тези хора искат да обезличат българската история. За хора от типа на Мартина Балева мога да напиша цяла статия и определено няма да е положителна. Как нямало кланета в Батак, нямало робство и пр. Да, Захарий не е бил пряк свидетел, но е съвременник на събитията, участник в тях, и е говорил с хора, които са видели и чули.
Наследството, което ние оставил е безценно - и ако записките са ценни откъм факти, още по-ценни са, че ни разкриват характера на апостолите.
Разбира се бихме могли да отправим много критики към Захарий - веднъж той пише с кратки изречения, веднъж - с дълги.


Коста Паница, Захарий Стоянов, Димитър Ризов - на тази снимка с двамата македонски революционери си личи, че Захари (в средата) е по-мургав

Веднъж сухо, друг път - иронически. Не винаги е постъпвал и колегиално. От някои хора е взимал ценни документи и не ги е връщал. Т.напр. той използва от Н. Обретенов да го снабди с ценни документи от Заимов, а после отказва да ги върне на последния под предлог, че той ще ги съсипе. Подобен е случаят с голям текст от Христо Иванов- книговезеца, даден за Левски, когото той не върнал.  Този случай не е изключение, leonleonovpom2, написа, че той е постъпил така и с неговия прадядо и му вярвам. Стоянов има много предимства, но и ред недостатъци и един от тях е, че е бил неетичен. В резултат някои други хора започнали да крият документите си от него, което е тъжно, защото днес те са загубени са света. Следва да отбележим че много от тези хора са писали спомени - Христо Иванов, Стоян Заимов,Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня) - но те не са останали в историята, освен за много тесни специалисти. Причината - тези хора не можели да отсеят зърното от плявата. Захарий не писал за всичко случило се, а само за онова което е интересно за читателя. При това се мъчил да го предаде в живописен стил. Можем да критикуваме Стоянов, че няма стройна композиция - почва да говори за едно нещо, връща се назад, минава на второ, пак отива напред....
Нека не забравяме обаче че той е нямало от кого да се учи (освен от Каравелов, но пък той не се познавал лично с него, нито е имал неговото високо образование.Захари е самоук). Пет века са минали откак е имало българска книжовна школа, а революционна мемоаристика в България е нямало чак донего. Захарий е пионер, допуска и грешки, но много от тях не са злоумишлени. Делото му е безценно за нас, ако и той като човек да има слабости. Впрочем това е нормално - както казах повечето борци за свобода - Стамболов, Волов, Бенковски, Хитов, Заимов - не са лишени от слабости, което не намалява тяхното величие. В това число влиза и З.Стоянов - и той има слабости (тарикатлък, малодушие, мързел, неетичност и пр),, които не намаляват значението на делото му. Самият той често си признава недостатъците, не ги крие. такъв пример е как искат въпреки че е апостол да го хванат на работа. Той упорито крие, че е бил овчар да не му дадат овцете но му дават по-неприятна работа - копаене. Селяните посрещат с подигравка как се поти, но Стоянов не го е срам да напише тези факти.

-А какъв занаят знаеш? - попита втренчено отец Софроний, като да бе загубил всичкото си богатство.
-Никакъв - отговорих аз като се надявах, че до вечерта ще пристигне игуменът от Пазарджик.; а от друга страна ако кажех че съм овчар щяха да ме хванат да подстригвам похабени шилета
-Да копаш лозе поне не знаеш ли? това е манастир, грехота е да се яде хлябе току-тъй - говореше убедително отец Софроний.
Вих -трих - нямаше що да се прави.

"(такива измислени и забавни думички като "скандальозно", "вих-трих" и пр. правят речта на Стоянов  доста по-цветиста)

"Скоро тия обърнаха внимание на моята изнеженост и некдърност с мотиката....
-Ей че калпав свят имало брей - говореше един селянин, и плюеше на ръцете си, за да не се плъзга мотиката
- Ти кокали нямаш ли по тялото си,аратлик? - питаше друг, който копаше с една мома, вероятно негоав любовница и искае да покаже пред нея остроумието си.
- Не ми закачайте любовника, аз ще се женя за него - каза на присмех една стара мома, заднята част на която приличаше на кундурджийски тезгях

За разлика от  Бенковски, който демонстрира показна самоувереност, ходи с лъскави дрехи и пр. З.Стоянов се свива в бедните си "рупалански дрешки". Това той прави колкото от немотия, толкова и от предвидливост - ако въстанието се провали да не бъде разпознат.  Не се преструва да се преструва на циганин, за да оцелее, и не го крие. Може да го обвиним в страх (няма да сме съвсем прави, все пак е взел участие в две въстания- Заарското и Априлското, но определено разумът при него е надделява), но за разлика от Бенковски кйто блести но изгаря, З.Стоянов не се свени да се сервиниличи, да хитрува, но остава жив и раказва как е било.  Това също не е без значение. Някои хора са създадени за войници,други за командири, трети за убийци, четвърти - за шпиони. Някои блестят силно, но умират, други пълзят в тинята но се връщат с важни сведения. Всички са полезни за една революция, всеки по свой начин.

В заключение - тук обхванах много малка част от делото на З.Стоянов - не съм писал нито да дейността му като публицист и журналист, нито за дейността му като член на клуб "Единение", нито за слабостите му, нито за написаното за Ботев....много малка част от дейността му обхванах тук (инак трябва да напълня 20 страници), и ще има още доста теми за него. Той е сложна и противерочива личност, която обаче се откроява в нашата история по много начини и един от най-забележителните, е че ни е оставил спомен за събитията. От Ботев и Вазов сме научили  че е имало робство, от З.Стоянов - че е имало революция.

Приятно четене.

Хубаво и правдиво описание на личността на Захари!
Единство и борба на противоположности!
На него дължим летописа за Април, но уговорката , че е минал през призмата на лъжливия му ум
Благодаря ти, за отношението към споделеното!
В рода го приемат философски, такива са били времената Така е разсъждавал и прадядо ми На въпроса на внука му, баща ми, ще разкаже ли нещо за борбите, дълго мълчал! Накрая казал- в Русия бях моето момче и там учех !?( във военно училище) Сложил е черта на миналото в България Връща се в България с руските войски!
Да, бяга, след като ликвидира един тиранин и го издирват, защото знаят, че само той може да удуши този бабаит с голи ръце!
Захари бърка за Бенковски Той не е човек ,който Ботев може да манипулира 19 годишният Стамболов е човекът , обожаващ Ботев, готов да изпълни всичко, което му нареди
Ботев му дава пистолет, за да ликвидира Каравелов, който вреди на революцията! Първо народът трябвало да се просвети, след това, да се освободи!
Каравелов омайва Стамболов и той не изпълнява нареждането Казва на Ботев, че този човек е съкровище за България, не бива да се посяга на него
Бенковски е и съгражданин на Каравелов! Как ще посегне на него!?
Поздравления за хубавия материал!