Здравейте скъпи читатели
 В другата тема описах достойнствата на Захарий Стоянов, тук ще го захвана за недостатъците му. Защото големият революционер, журналист, общественик и мемомарист не е лишен от такива - липса на етичност, пресметливост, склонност към двуличие и пр.
  Вече споменах липсата му на етичност Захарий Стоянов в много случаи е взимал  чужди спомени или документи, които после не е връщал. После други са започнали да не му дават, и той ги е критикувал, че ценни документи се погубват. Това безспорно е така, но за последното вина има и той. Може би тези хора щяха да постъпват по-иначе, ако знаеха, че е по-почтен.
 Донякъде оправдан е само  случаят със Заимов - там има голяма ненавист между двамата. Първо и двамата се обвиняват в предателство (впоследствие комисия доказва, че дядо Вълю е фактическият предател на Бенковски), а освен това се конкурират за ръката на Анастасия Обретонова. Заимов е и по-хубавият, и по-начетеният, но Анастасия избира тъкмо Захари. Следва да отбележим, че З.Стоянов е изключително близък приятел с Никола Обретенов и това вероятно е повлияло. Когато Стоянов е в ареста и там попада Обретенов последният на очната ставка заявява че не го познава "като и двамата гледали надолу, за да не се разхилим....три години били делили едно миндерче за легло". Вероятно не е без значение че  Стоянов изпраща пари на Анастасия докато тя учи в Русия. В крайна сметка той успява да спечели ръката ѝ, а Заимов -не. Смешно, но баба Тонка е била решително против. Донякъде - разбираемо. Никоя майка не иска един циганин да ѝ стане зет (тя така го е виждала). И ако днес имаме все пак по-либерални разбирания за циганите, то в миналато нравите са били доста по-консервативни. Анастасия обаче му пристанала, така както Венета пристанала на Ботев.

"Ти Обретенов, като си от Русе, не може да не познаваш негова милост, тоя търговец на "юва" (добитък без стопанин), който ни дотегна вече.
Обретенов се втренчи в мене, по начин, който указваше че действително иска да помогне. Колкото и минутата да бе опасна, макар да бе въпросът на живот и смърт, чудя се и сега как не засмях - аз или Обретенов -  с когото бяхме повече от родни братия. Положително не сме могли да се гледаме в очите със сериозност.
-Не ми е познат, ефендим. Русчук е пълен с нехранимайковци от кол и въже. Аз с подобни келеши съм нямал работа -  казваше той като продължаваше да ме занича в очите.
Въпреки всичко не можем да не напишем някои от коментарите на Стоянов за Заимов.

"Апостолските писма, от останалите три окръга пишеха неща невероятни, които раздражаваха Бенковски още повече...."Както се види братия, вий ще останете с окръга си да идете въстание не тази, а идущата пролет" - явяваше първият апостол на III огръг Ст. Заимов, а кога Ботев се намери във врачанския Балкан и пушките запукаха, Заимов се намери на тавана в женски сукман".

по повод писмото на Заимов на 24 април той пише
"Това писмо (на Заимов) е изпратено в Търново, чрез Бекет-Гюргево, дето се запазило в оригинал и заминало за Букурещ. Освен своето нахално съдържание, дето авторът написал че разполага с войска той го разписал  с кръв, която личи още.

и иронически заключава
Един път написал с мастило С.Заимов, а вторий път отдолу  - за уверение се подписвам със собствената си кръв - С.Заимов- с чиста алена кръв. Тая кръв отгде я намерил Заимов, по кой начин я сдобил, дали някоя дървеница не била посредница -ние не знаем Само знаем, че тя не е текла из чужди изнасилвания. Писмото бе написано с неговия почерк


"Авторът им - главен апостол  в сърцето на България.. сече и хвърля с дитаторски тон когото му скимне, ще подпали Турската империя. В друга епоха и в по-спокойно разсъждение, всеки би забелязал, че тоя Главен двигател на въстанието в Западна България е просто обикновен лафчия, защото сам известява, че огънят пламнал в Панюрище, пътища и телеграфи завардени от въстаниците, а той стои и мъти яйца във Враца"

Че тези писания на Стоянов са верни и правдиви няма съмнение, защото като революционер Заимов се провалил по не един и два начина  Също като Каравелов и той бил човек на словото, не на делото. Както Каравелов привлякъл Ботев, така Заимов привлякъл за делото Бенковски - и това е негова заслуга. Но от Каравелов и Заимов до Ботев и Бенковски има цял свят разлика.
Все пак не може да не забележим че Захарий е писал с доста жлъч за Заимов - както личи от писанията за дървеницата. Но на любов и във война всички средства са позволени. А Захари е водел война със Заимов заради любов....

Относно пресметливостта му може доста да говорим - наистина той не е страхопъзло, рискувал си е живота в две въстания, но опрделено не е бил луда глава. Представял се е с нови и нови имена във всяко село, крил се е в "рупаланските си дрехи", пазил е като очите си пълномощието, дадено му от Волов. Като е видял силната личност на Бенковски се присламчил към него, а накрая се опитал да мине за случайно попаднал на мястото на събитията циганин, та да се измъкне жив. От тази цялата работа ние сме имали полза, но това не премахва недостатъка му. Но ако пресметливостта му, неетичноста му и жлъчта му към Заимов са донякъде разбираеми, Стоянов в дадени моменти провявява двуличие.

Най-очевидно е то по-отношение на Стамболов - в Записките (1881) той сипе огън и жупел срещу Стамболов. Само 5 г. по-късно Стамболов е регент, Захарий е зам-председател на Народното събрание (впоследствие и председател) и отношенията им са най-близки. При това двамата дори членуват в една партия, а вестника на Захарий защитава стария си враг.

Апостолските писма на останалите три окръга пишеха неща невероятни, които раздражаваха Бенковски още повече.... "Вие байновци следва да броите вашите работници със стотина, а ние отдавна ги броиме с хиляди - съобщаваха ни в писмо от I окръг - само кавалерията ни готова да обикаля по търновките полета, ?! надминава хиляда души.....

Кой кого чака, колко хиляди души търновска кавалерия излезе, где потънаха сливенските нетърпеливи юнаци читателят знае и без нашите сведения.
Стоянов ядовито ни информира, че при потушаването на Заарското въстание Стамболов се крил в кокошарник.

Същият Стамболов с когото са довчерашни братя по оръжие, понася от него доста жлъч, за да се побратимят отново. Впрочем и самият Стамболов е доста противоречив. Но какъв ти Стамболов.!Чакайте да видим що пише Захарий за Батенберг, по повод режима на пълномощията в неиздадения очерк Превратът през 1881. Какви страшни неща е писал той за Батенберг, какъв не го е наричал....читателят ще се смае ако ги прочете. Аууу! диктатор! тиранин! И това е същият З.Стоянов който обявява на Батенберг че или трябва да стане държавен глава и на Източна Румелия или да поеме към Виена! Да се чудиш и да не вярваш!
Но З. Стоянов забавя своя ръкопис докато го редактира. В края на 1886 Обретенов го подсеща, но З.Стоянов пише "Мина му времето" и заключава, че едно писание срещу Батенберг, сега би навредило на политическите кариери и на двата (Стоянов и Обретенов). Това за пореден път показва, че Стоянов е умеел да се нагажда към силните на деня.

Мога да пиша още много, но ще се огранича дотук. Това че Захарий е велик с делото си и живота си е безспорно. Но и той е падал до тежки низини. Още повече, че като мнозина от оцелелите революционери и нему се е падало да бъде политик и общественик, в една епоха раздирана от противоречия и страсти. В заключение - като всичките ни възрожденски борци за свобода живели в следвъзрожденската епоха (П.Хитов, Ст.Стамболов) и З.Стоянов е една доста сложна и противоречива личност

Добре си описал двуликия Янус!
Въпреки, че комисия е доказала невинността му относно предателството, съмнението си остава в мен! Коментирали сме....
Знаеш ли, сега си обясних нещо странно в поведението на прадядо ми Къщата ни беше на главната улица на вход в града Той, гонел вече 90 години При хубаво време обичал да сяда на стол на тротоара Минавали турци, знаели кой е и се отбивали при него Почтителна питали, как си дядо? И се завързвал приятелски разговор за миналото
Но, той навън ли е, циганин по главната не можело да мине! Побеснявал! Затова първата работа на циганите била да проверят, дядото отвън ли е? Ако е там, заобикалят отзад, през солниците, за да влезат в града!
Само заради Захари е била тази омраза към циганите!

Поздравление за нелакирания образ на Джендо, който си пресъздал!

ПП Когато бях запас в гражданската отбрана, там работеше един Джендо Иначе симпатяга
Обаче, беше подвел един колега, обещал ,но не свършил нищо Колегата беше бесен, но на себе си, че повярвал на думите на един циганин?
Попитах , защо го нарича така, не е циганин! Изгледа ме недоумяващо и каза- че какъв друг може да е, от Сливенско, с име Джендо?

"нищо българско нямаше в мен" и че бил толкова мургав, че го натикали при циганите. За мен е интересно, там въпреки гаврите над него (огън под петите, а и го принудили да целува оная работа на един циганин) той е успял да се спаси именно защото пазачите му решили, че случайно е попаднал. В един момент циганите около него даже взели да му помагат да преживее ареста, а и техните любовници заделяли нещо за него. Че даже и този който го пазил. Всички са го умили за техен човек, невинно хванат. В интерес на истината помогнало е и това, че мнозина като Каблешков, Обретенов и пр. не са го издали. Само че има нещо интересно - пред Бенковски той казва, че няма никакво образование и не разбира граматика, а в затвора с Каблешков си говорят на френски. Захари при всичките му достойнства е бил нагаждач, явно е усетил че Бенковски не харесва учените и знаел как да отговори. А това че е самоук не променя факта, че е успял да се образова преди въстанието.
Твърде е възможно З.Стоянов /Джендо да е бил циганин, но явно е имал българско самосъзнание.
Що се отнася до комисията обаче не си прав - дядо Вълю лично си е признал предателството. Впрочем за мен е интересно и че комисия на практика е показала, че Ботев е убит от българи, но З.Стоянов като зет на Н.Обретенов го прикрива...

Той е силно противоречива личност. Революционер, рискувал живота си за България в две въстания (явно е бил родолюбец, а и не е страхливец), общественик, пламенен журналист, със големи заслуги за Съединението с огромно дело като мемоаристика....
но остават и неговите сериозни недостатъци - непочтеност/неетичност, пресметливост, склонност към лицемерие(когато му изнася). Захари въплъщава както най-доброто, така и най-лошото в българите. Той е една много силно противоречива личност. но повечето борци за свобода останали живи са не по-малко противоречиви - например Стамболов.

Беше ми интересно да прочета. Благодаря!
Истината е, че ако не беше Захари Стоянов нищо нямаше да знаем за Априлското възстание. И на мен ми е противоречив и не до там душевно чистоплътен, но Княжевския орден "Св. Александър" /2-ри по ценост в Царство България/ не се е давал случайно.

Затова съм написал две теми - една за големите му заслуги като революционен мемоарист и втора за недостатъците му. Трудно е да отделим едното от другото. Захари има слабости, допуска грешки, но той няма от кого да се учи. Освен това е съвременник на събитията трудно е да се абстрахира от тях. По неприятното е, че е морално нечистоплътен - нагаждач е, често не е етичен към другите. Но това не намалява заслугите му нито като мемоарист на събитията, нито като човекът извършил Съединението. Освнен това виждаме, че истинските блестящите - Ботев, Бенковсик, Волов - горят силно, но изгарят бързо. Въпреки лобирането на Стамболов нямаше да стане председател на народното събрание, ако поне малко не го уважаха. В днешно време има разни "учени" като Мартина Балева и Александър Стоянов, субсидирани от НПО-та, чиято цел е да премахнат всичко в историята ни, което би могло да ни скара със съседите, като обезличат историята. Нямало робство, нямало баташки кланета, децаат с радост си давали децата за еничари и пр. простотии. З.Стоянов дава отговора от който се нуждаем.

Ако Бенковски, Левски и не само!) са предадени от българи; ако Ботев е убит от българин, защо се мъчим да обясним личностните негативи на Захари Стоянов с някакъв цигански произход?
Противоречив?! Много световно известни личности са противоречиви в поведението си. Защото самата реалност е възел от противоречия. И който има усет да лавира, оцелява, без да отстъпи от принципите, идеите и общесвените си цели.
Някои изгарят бързо и продължават да светят; други оцеляват и продължават да се борят...
Въпрос на избор или на Съдба!

Всъщност случаят е такъв Прадядо ми и Захари Стоянов се засичат в Старозагорското въстание! След войната, в която участва като разузнавач, прави записки на спомените си Захари Стоянов му ги иска, ще ги включи в книга, да не се занимава с издателство
Такава постановка по начало е коварна и аз съм си патил веднъж, но за щастие, спасих труда си!
Излиза книгата на Захари Стоянов, но от записките на прадядо ми няма и ред, не е споменат дори
Бесен, в Народното Събрание прадядо ми си иска записките Захари Стоянов нагло отговаря, че ги е унищожил и, че той няма да влезе в историята Сбъркал адреса Прадядо ми, не си поплювал, ударил звучен шамар на Джендо с думите, че той ще влезе в историята, но бит!
Но не можал да си вэзстанови записките си, за съжаление

Не е само комисият. Тези дни прочетох Ст.Заимов "етюди върху записките на З.Стоянов". Заимов е неприятел на З. Стоянов, но е бил правдив. Цитирал е спомени на поп Грую, който оцелява. От тях става ясно, че Бенковски и компания имат огромна сума пари (около 5000 турски лири), с които трябвало да се закупи оръжие, но поради преждевременното избухване на бунта остават в тях и те разполагат с тях като бащиния. Малко преди предателството чантата, която е в поп Грую пада, парите са разпиляват и в този момент влиза дядо Вълю и очите му светват. По -късно четиримата скриват повечето пари, оставят си само малка част. Дядо Вюло като ги подкарва на заколение пита какво ще му се плати, а после когато османлиите ги стрелят вика "не убивайте попа, той знае къде са парите".
Така че е безсъмнено предателството на дядо Вълю. З.Стоянов си има други кривини, но точно той не е предателят. Впрочем другото би било странно - той е обаян от силната личност на Бенковски

Например с ИВан Драсов. Също революционер, негов съпартиец. Захари отива - мисля 1889 - в къщата ненадейно. (По това е време председател на НС и за Драсов е чест). По едно време го моли да прочете документите му Драсов му ги оставя и си излиза. И той най-нахално си ги взима и си заминава. После е цитирал поне 7 писма на Драсов в автобиографията на Ботев (добре че поне това е сторил), но Драсов така и не си получава кореспонденцията обратно.
За Заимов вече казахме - З.Стоянов я получава чрез Обретенов, но впоследствие не му я връща. Според него би било пагубно ако тоя недостоен човек изнесе като факти определени неща. От това което съм чел в З.Стоянов той има предубеност към Русия и явно е унищожавал документи представяше Русия в добра светлина. Ст.Заимов в своите "Етюди върху записките..." му отдава дължимото като белетрист, но счита че З.Стоянов щеше да постъпи по-добре ако се бе съсредоточил върху белетристката, а не да дава политически оценки.