Напоследък една тема упорито си пробива път в демитологизацията на нашата история - отсъствието на българска средновековна флота. Традиционно се приема, че българите са нямали флот, чак до Освобождението. Дали наистина е така. Специалистите залитат от едната крайност - нямали сме никакъв флот (повечето историци от старото поколение) до имали сме флот едва ли не още при Аспарух (доц. Александър Стоянов). Истината е по-средата
   През Първата българска държава по всичко личи, че флот сме нямали. Няма и как. Българите са били степен народ поне до IX в. и реформите на Крум и Омуртаг. Изключвам едно споменаване как Омуртаг прехвърлил Дунав с кораби. Това обаче може да се тълкува по сто различни начина. Омуртаг може да е използвал не кораби, а лодки или славянски ладии и да ги е завързал една за друга като мост. Този метод е сравнително познат и други са го ползвали. Показателно е, че след Омуртаг няма дори индиректно споменаване за флот. Симеон искал да сключи договор с арабите, така че те да му построят кораби, но ромеите се намесили и това не се случило. Ако Симеон е имал собствен флот, за какво са му били арабите? Самуил също се чудил и маел как да построи флот. Когато Драч паднал в ромейски ръце не могъл да си го върне защото нямал кораби. Поради тази причина не успял да превземе и Солун. Как се прави обсада без кораби?
Йоан Владислав също пробвал на два пъти да вземе Драч и веднъж - Солун, но не сполучил. Ако се върнем назад в историята, ще видим че Тервел превзел Анхиало, но Юстиниан II му избягал защото имал кораби. Съмнително е, само един век вече при Омуртаг да сме били морска сила.
От друга страна обаче през Второто българско царство, България активно се опитвала да бъде фактор в Черноморието и Средиземноморието. Нарастналото самочувствие на Асеневци личи още с превземането на Варна през 1204 от Калоян - невиждано чудо дотогава. Наистина градът бил превзет с щурм. При това българите приложили "хитрост" и атакували града навръх религиозен празник. Но не самото превземане на Варна е важно, макар и то да не е за подценяване. А че Асеневци удържали Варна. Как Калоян е намерил сили да защитава днешната ни морска столица? Има едно просто обяснение - плащал е на венециански капери. Известно е, че при Калоян ред мита и такси отпаднали за венецианците. Също така е известно, че тази бивша византийска колония, привиждала Византия за най-големият си враг. Останалото се получава по логичен път.
 Но ако Калоян плащал на капери, то Йоан II Асен построил флот. Нарастналото самочувстиве на българсикя монарх, който извел България на три морета, го карало да се докаже и като балкански император. А за такъв трябвало да има могъщ флот. През 1235 той участвал в международна коалиция, която нападнала Константинопол. Наистина - от 300 кораба, само 25 галери били български, но дори това число за времето си представлявало сериозна сила. Корабостроенето било скъпо и бавно. За сравнение когато Енрико Дандоло казал, че ще даде на кръстоносците от III кръстоносен поход 200 кораба, за да ги превозят той поискал космическа сума. Тъй като не могли да му я платят те трябвало да превземат хърватския град Задр и да му го предоставят, за да редуцира той дълга им.
През 1235 защитата на Константинопол била поверена на Жан дьо Бриен. Известният нам Жофруа Вилардуен пристигнал със 125 кораба, разбил коалицията, унищожил 15 кораба и я отблъснал. Не знаем каква част от тези разбиит 15 кораба са български, но явно е била по-голямата част, защото през 1236 Йоан II Асен имал идея да изгради наново флота и започнал строеж на нови 25 галери, за да превземе Солун. Уви, избухналата чума и смъртта на царицата, големия му син, брат му Александър Асен и патрирарха го стреснала, той видял божие наказание, изгорил корабите и се оттеглил. За мен лично тук е върлувала не Божията ръка, а дългата ръка на Ирина Комнина, която само след година се оженила за Йоан II Асен. Но да оставим хипотезите настрана - факт е, че Йоан II Асен окончателно се отказал от идеята за българска флота. През идните векове татарите създали твърде големи проблеми от север, та българите да мислят за флота.
Прези 1315-1316 г- Теодор Светослав сериозно застрашил интересите на Република Генуа.Така се стигнало до официалното споразумение "Officium  Gazarie" от 22 март 1316 г- известно и като "Забрана запосещаване на Загора/България". Забележително е, че това постановление засяга не само Белгород, но и други градове на България.
Впоследствие следващите владетели не се прочули с флота.
Доц. Александър Стоянов опитва да докаже твърдението, че Йоан Александър имал флот. За мен то е несъстоятелно  -и да е имал, флота му ще да е бил търговски, а не военен. А това че българите строелите крепостите край реки е стара практика, за да имат водоизточник и не доказва наличието на кораби. Още Исперих построил столицата си край вода, но нямал кораби.
Има обаче една българска държава която имала кораби - Добружданското деспотство. Всъщност тя се превърнала в могъща морска сила и вторият документиран случай след Йоан II Асен, в който българите използвали кораби. Впрочем както виждаме обикновено флот са имали тези владетели, които активно са ползвали Черноморието какъвто е случаят с Йоан II Асен, Теодор Светослав и по-късно -  с Добротица. (1347-1386)
През 1346 година деспот Балик, владетел на Карвунското деспотство пратил помощ на Ана Савойска- 1000 души...чрез кораби. Тъй като през 1366 Амадей VI зеленият граф пратил помощ от 1500 рицаря (реално - 5000-6000 души) натоварени на 15 кораба, Балик не ще да е имал много по-малко.

Юбилейна монета на деспот Добротица, намерена в Калиакра. Любопитно е, че повече подобни монети са открити в Червен, а в Калиакра - само две.

През 1372-1384 Добротица станал първият български владетел водил морска война.Не говорим за еднократен акт. Говорим за истинска морска война, продължила десетилетие с една от най-големите морски суперсили -Република Генуа (само Венеция имала по-силна флота към онзи момент, Византия била в упадък и реално вече била трета сила). При това по-голямата част от войната на Добротица била настъпателна. . Нещо повече - войната станала интернационална. Тъй като корабите на Добротица били подложени на морска блокада, през 1383 Венеция изпратила нота до Генуа да премахне блокада. Последната не уважила искането и това вкарало Венеция във войната. През 1383 Добротица дори подслонил Дзанаки Мудацо/Джовани Муацо който получил политическо убежище в България. Той пристигнал с личната си галера и помогнал на Добротица да реорганизира флотата си.Едва след 1383 силите му се изчерпали и войната станала отбранителна, но продължила още цели четили години. Тя продължила и при сина на Добротица - Иванко, и макар на 24 май 1387 той да подписал мирен договор  с Генуа, по нищо не личало, че българският аристократ е победен. той не загубил дори едно пристанище, а същевременно принудил с договор генуезците да му плащат данък такса, който макар да бил минимален  -1 процент за внос и 1 за износ(като златото, среброто и пелрите били освободени от този данък)-  все пак факта, че такова мито съществувало говори ясно за самочувствието на добружданските владетели. Не по-малко за тово им самочувствие говори, че доц. Бони Петрунова е открила юбилейна монета на Добротица.
Уви, след съсипията която османците наложили на крепости като Карвуна (Каварна) Калиакра, Кастрич (Eксиновград), Овеч, Провадия и пр. България се простила  за почти четири века и половина с мечтата си да бъде морска сила.

През 827 най-вероятно от остров Пъкуюл луи Соаре (близо до Дръстър) където е единият от дворците на Омуртаг, потегля Дунавския кански флот и навлиза чак по река Драва. На много места по двата й бряга са стоварени войски, които предприемат настъпателни действия и започват сражения срещу славянски и франкски войски. През 829 бойните действия се възобновяват с ново нахлуване на флота по Дунав и Драва, франките и славянските им съюзници са окончателно разбити, а българската власт в района е възстановена. Омуртаг сваля местните славянски вождове и ги заменя с български управители. Освен това към България е присъединена и Сремска област.

С тези събития може да се обясни пасажа от Чаталарския надпис където славяните са посочени сред враговете на Омуртаг.

Фулденските летописи:

"Българите, идвайки на лодки по река Драва, опожарили някои наши (франкски) селища край реката".

Според някои сведения (Нариман тарих) 700 хазарски кораба прехвърлят 1 500 000 души през Дунава. Води ги Исперих (Ас-барьiг), син на Курбат кинг :).
Още аварите са използвали плавателни средства. Да не подценяваме номадите :).

Защо нито Исперих, нито Тервел имат флот. Нито пък Крум, които искал да строи кораби, но не успял. Нито някой от тези след Омуртаг - чак до времето на Калоян. Ако е имало българска флота, за Симеон не се е възползвал от нея, а са му трябвали арабите?. Впрочем във Фулденските летописи (Част 8)се споменава за лодките не са кораби, една лодка трудно може да превози повече от 5-6 души, а за требучети - да не говорим. За да говорим за флот си трябват кораби и то - бойни кораби.
Впрочем лодките могат да се използват за каботажно плаване, например от другия бряг на Дунав до другия, но в никакъв случай - за превземане на пристанища. В този смисъл сме нямали флот чак до Йоан II Асен. Впоследствие обаче сме се опитали да развием като морско държава - при него, при Теодор Светослав и Добротица сме имали 15-25 галери което е доста.

и да нямаш плавателни съдове. Помисли сам.
Никой не говори за 10 000 тона водоизместимост.

Малко информация.

https://dobrodan.blog.bg/history/2022/09/22/bulgar-i-severna-evropa-rustam-nabiev-chast-4.1835568

са били пълни с пълноводни реки, но са нямали флот. Разчитали са на русите,които са ползвали като наемници. Ползването на капери не е практика нито от вчера, нито от днес. През IX в. са много малко страните със способен боен флот - главно Византия и арабите, също викингите, а покрай тях - и руснаците.
Впрочем нека правим разлика между лодки, търговски флот и боен флот. То и индианците са имали канута, но една фрегата е разпилявала няколкостотин от тях. Разбира се по времето на Омуртаг не е имало фрегати, но една трирема или галера може да превози и 500 души, както и един дракар, а една обикновено лодка - 5-6 души. Боен флот, с които да превозват стенобитни оръдия и голяма маса от хора, и да обсаждат възлови пристанища българите са нямали чак до Асеневци. И да - повечето номадски народи нямат флот. Не говорим за изключения. Българите дори по времето на Самуил и Иван Владислав са нямали идея как се строят кораби, просто защото не е имало дори един българин корабостроител.