Здравейте скъпи читатели,
от днес започвам нова поредица от статии- великите пълководци. За нейно начало ще започна с Ханибал Барка (247-183 пр. н.е).. Ливий го е описал като идеал за пълководец. Харизматичен, образован, знаел гръцки, разбирал от военно дело.
За Ханибал са писали много от римските историци.  Неговият баща - Хамилкар Барка - е сред основните генерали на Картаген в Първата пуническа война. Самият Ханибал израства на образец на добърр командри - неуморим, образован, с умения във военното дело. При управлението на зетя на Хамилкар - Хасдрубал - се прявява като способен командир. Ливий, Полибий и още мнозина римски автори твърдят, че от най-ранни години се заклел във вражда към Рим, както и че бил безмерно жесток. Все пак няма да им се доверим напълно, римляните са нямали причина да обичат Ханибал, а ако ще си говорим за жестокост, точно пък римляните нямат право да са морални съдници. Що се отнася до вечната вражда, ако вярваме на легендите, тя тръгва още от основаването на Рим. Еней, който ибягва с корабите от Троя, попада в Картеген. Дидона, царицата на Картаген се влюбва в него и иска да запали корабите  му и той да остане и да се ожени за нея. Боговете предупреждават Еней, той успява да избяга и тя се заклева, че между нейния град и град който Еней основе ще царува вражда. Внука на Еней - Ромул - основава Рим. Поне така е според легендата.
  Ог 221 до 219 г. пр н.е. Ханибал доказва себе си в Испания. Най-забележителното е, че той става първия пълководец, който видимо се съобразява с особеностите на терена. Опита му да завладее Сегуант стават формален повод за избухване на Втората Пуническа война. През 218 Ханибал разбива римляните и се насочва към Алпите, На бърз ход успява да прекоси Северна Италия и Алпите за 6-7 месеца разчитайки основно на кавалерията си - постижение смятано до този момент за невъзможно. Отбелязвам специално, че до този момент прекосяването през Алпите с армия било смятано от римляните за не-въз-мож-но! Те вярвали, че са стабилно защитени в гръб!
Няма как да не споменем сраженията му при Тицин  и при Требия.  Веднага след преминаването му през Алпиите той е пресрещнат при Тицин от консула Публий Корнелий Сципион., който има между двама пъти и три пъти повече хора  от армията на Ханибал който разполага с 20 000 души. Ханибал надъхал хората си, че тази битка е решаваща и че ако паднат ще бъдат избити, а жените и децата им - поробени. Преди битката Ханибал дал няколко малки сражения и накарал Публий Сципион да го подцени - и то брутално. Той решил, че бързо ще се разправи с този див варварин и нападнал  пръв. Ханибал го натикал в капан.  В хода на битката пехотната битка се изродила в кавалерийска. Нумидийската конница влязла във фланг на римляните и ги направила на салата, а като капак те били изморени. Тук Ханибал за първи път използвал бойни слонове. Двестате бойни слона се врязали в десния фланг на римляните и ги накарал да изпаднат в ужас. Любопитното е, че Ханибал не използвал африкански слонове, а от "малките" индийски слонове.


битката при р. Требия - първоначално разположение на силите

Скоро след това двамата консули, които предвождали римската армия- Публий Сципион и  Тиберий Лонг - обединили силите и пресрещнали Ханибал при р. Требия. И за пореден път римляните показали тактическа слабост.
Римляните били гладни, мокри и премръзнали, а картагенците се радвали на обилна закуска край лагерния огън. Либийската тежка пехота от 20 000 копиеносци, заела място в центъра на Ханибал, заедно с галските прашкари  - 8000 души. По крилата разположил 10 000 нумидийска конница на Югурта. с 200 бойни слона о десния фланг. Общо имал към 40 000 души срещу 38 000 на Тиберий Лонг и 4000 души конницапо фланговете. Тук е мястото да кажем нещо важно - поне до II в. от н.е. римляните обръщали много малко значение на конницата.(изключението е Гай Марий).
В нея влизали преди всичко аристократи, които отбивали лека служба, докато същинските ветерани били в пехотата. Ханибал обаче показал, че леката конница има огромни предимства пред тежките копиеносци - особено когато е организирана добре.


Входа на битката римляните атакували  смело, но Ханибал ги изненадал. Магон, който предвождал специален отряд от 1000 пехотинци и 1000 конника връхлита в гръб на римляните, докато картагенскта фаланга напада оттред, защитена  от конницата. 200-те бойни слона, разположени в десния фланг до конницата всяват страх и ужас в в римляните. Балеарските копеиносци помели велитите, нумидийската лека конница се справила с тежката римска и я ударила в гръба. копиеносците настъпили напред и напъхали римляните между чука и наковалнята.  римските подкрепления дори не успели да влязат в боя. Това било една от най-големите победи на Ханибал въпреки че той изгубил страшно много хора. Публиций Сципион избягал в Испания при сина си Сципион Африкански.
Римският сенат изпаднал в шок и веднага избрал друг консул - Гай Фламиний.
Той дал на Ханибал битка при Тразименското езеро.  Ханибал започнал да разорява местността и Гай Фламиний се притекъл на помощ.Пристигнал с легионите си късно вечерта и проявил предпазливост, така че не нападнал веднага и не влязъл в капана на Ханибал. Ханибал решил да промени тактиката. Той за пореден път използвал терена. Римляните напредвали сутринта през гъста мъгла, когато светкавично картагенците ги заградили от няколко страни в дефилето, нападнали ги, натикали ги в ледените води на Тразименското езеро и ги избили почти всички. Били избити над 15-20 000 римляни. Ханибал загубил десет пъти по-малко хора. (сещам се за още еднос ражение, където командирите използвали мъглата - сражението на крал Едуард IV срещу граф Уоруик при Барнет )

Ако до този момент нямал слава на бележит пълководец, вече се сдобил с нея. Ханибал извършил немисмилото - преминал Алпите за отрицателно време, а после разбил римляните в три поредни големи сражения. Римската армия до този момент била считана за непобедима, а преминаването през алпите с войници - за обречена мисия. Нещо невъзможно, пълна лудост.

През 216 се случва най-мащабната битка - битката при Кана. Често военните историци я дават като образец за идеално използване на силите. Ще се съглася с това мнение, и ще добавя, че освен Александър Велики, само Ханибал е използвал наистина ефективно леката конница. Всъщност техните тактики са сравнителон еднакви - използване на мощна фаланга, подкрепена от лека конница. Но да се върнем към битката

В интерес на истината битката до голяма степен представлява повторение на битката при требия. Римляните са 60 000 на брой хората на Ханибал - около 20 000- Римляните разполагат войските си по познатия начин - в три редици, а Ханибал - копиеносците във формата на стрела. Силите на магон са по десния фланг, гало-иберийската конница на Хасдрубал, брата на Ханибал - по левия. , а нумийдийската конница е отзад.
Римляните атакуват армията на Ханибал и пехотата се огъва във формата на подкова (откъде идва името "тактика на чувала").   В решаващия миг те връхлитита римската конница по фланговете изстрелвайки стрела след стрела, и сечейки със сабите и се врязват  в гърба на римланите.
.

- Изтеглените назад картагенски пехотинци, които са допуснали римляните да влязат в центъра им и да се обкажат обградени изведнъж се втурнали с копията напред. Ударени отзад от конницата и отпред - между копиеносците римляните попадат между наковалнят и чука. Задните им редици побягнали. Ханибал постига унищожителна победа - избити са над 60 000 души - която има голям ефект. Вярата в неподимата армия на Рим е разклатена. Ако мога да сравнява ефекта, подобен ефект имали сраженията които Хунияди и Ягело дали през 1443 на османците, показвайки, че армията им не непобедима. Но тук битката при Кана имала още по-голям ефект. масово южно италийски племена се отказват от съюза си с Рим. Сиракуза и Македонското царство също минават на страната на Картаген. Ханибал дори настъпил към Рим и го обсадил. Всичко благоприятствало успешен край на войната за Картаген. И тук - засечка!  Ханибал бил твърде зависим откъм логистика картагенските политици, а те изпадат в ужас, че той става твърде популярен. Ханибал изпраща нееднократно призиви за подкрепления но то остават глас в пустиня. Без обсадни машини, без логистика  и без подкрепления Ханибал не може да направи много. Зимата дошла, той свалил обсадата, а от този момент работите му тръгнали назад. Той започнал да се щура из Италия, но не можел да превземе Рим.
Накрая идва тежката 209 г. пр. н.е. в която римляните правят немислимото - избират диктатор, прекратяват пълномощията на сената за шест месеца. По-лошото е, че те избират за диктатор наистина способен човек - Сципион-младши, синът на Публий Сципион. Той останал в историят с прозвището Африкански.  Куриозното е, че точно 10 г. след сблъсъка при Кана, Ханибал се срещнал със Сципион Африкански - сина на своя стар враг Публий Сципион. Сципион приложил абослютна същата тактика срещу Ханибал каквато Ханибал приложил срещу баща му - тактиката на чувала - и победил. Но това е друга история.

П.С. Всъщност по правилно е името да се чете Анибал, защото "h" в началото на думата не се чете, но името вече е навлязло в обръщение, а и буди известни асоциации - и не исках да го изменям

Относно името на Ханибал, Наш в латинския, за разлика от френския, се чете. Така, че приет е латинския вариант на произнасяне Същото се отнася и за император Хадриан!
Да, Ханибал се разполата на лагер на десетина километра южно от Рим, на място известно като Кампи Данибали!
Рим е без войска реално, с шепа защитници, очаква края си! Ханибал не знае това
Казва на подчинените си, че до сутринта ще мисли и тогава ще обяви решението си
На сутринта, изненадващо обявява, че няма да атакуват, продължават на юг-както прави и Спартак, по- късно!

но Ханибал няма обсадни оръжия. Понякога с много малко хора можеш да отбраняваш крепост. Спартак дава няколко важни сражения, опустошава Юнжа Италия, но не може да превземе Рим без тарани, обсадни кули, стълби и требучети а никой не знае как да ги направи. При Ханибал големият проблем е, че не му пращат логистика, точно когато е можел да приключи всичко. Страхували са се, че е много популарен и може да поиска да стане едноличен владетел. Показали са недалновидност, реално загубата на Ханибал предопределя края на Картаген.

Това за H e интересно, в немския също се чете, но пък там в средата на думата не се чете, а удължава гласната - например Бетоовен.