Здравейте, днес ще си говорим за идването на власт на болшевишката партия на власт в СССР. Пародията е, че има цял низ от събития, които биха могли да предодвратят идването им на власт. Цяло чудо е, че са взели властта, и още по-голямо чудо - че са се задържали на власт. Затова показвам събитята, които биха могли да променят нещата. Ще коментирам стъпка по стъпка

1. Реформите на Пьотър Столипин
Между 1906 и 1914 се случват реформите на минстър-председателя Столипин.  Реформите са всеобхватни. Той цели да засели руснаци в Сибир, да намали пренаселеността на  Петербург и Москва; да се създаде мощно селско стопанство; да създаде "жив щит" срещу Китай. Затова започва политика на субсидии, на всички, които се заселват в Сибир и Централна азия. Държавата поема огромна част от разходите им, има данъчни облекчения.   С тази цел е създадена Селската поземлена банка. Тя отпуска облекчени кредити с цел закупуване на ферми и пр. Трябва да отбележим, че Столипин се стреми да унищожи елемента на местните общини, които схваща като пречка за развитието на частният сектор. Реформите му започат с въвеждане на инвидидуална собственост върху земята и са важна крачка, към унищожаване на останките от крепостния строй и опити да се въведе ранен капитализъм. Столипин стимулира т.нар "кулаци", които ние бихме превели като чорбаджи - едни земеделци и предприемачи. Столипин оформя първите селски кооперативи и се стреми да повиши селското образование. С действията си цели подобряване на Селската продуктивност и създаване на пазарно ориентирано селсок стопанство. Реформите му не са лишени от смисъл, подобен феодален строй има във Великобритания. не се нуждаят от време за да подействат. Според самият Столипин "те се нуждаят от 20 години, за да се усети ефекта". Уви, на 14 февруари 1911 Столипин е застрелян от руски анархист и скоро след това
реформите му са отменени.


2. Неосъщественият брак на  княгиня Татяна Романова и принц Александър Караджордевич
През януари 1914  Александър Караджордевич, престолонаследник на сръбският престол идва в Москва да ухажва Олга Романова, но се влюбва в  Татянd. Татяна докрая запазва симпатии към младия престолонаследник и си пише с него, но нежеланието ѝ да се ожени вън от Русия забавя сключването на брака.  С избухването на Първата световна война през лятото на 1914 преговорите за брака са замразени. Това обстоятелство се оказва фатално.  Ако поне един представител на царското семейство бе оцелял и бе напуснал страната, белогвардейците можеха да го използват като знаме. Ако Татяна се бе оженила в Сърбия,  би могло да има легитимен наследник. С избиването на царското семейство тази възможност е отнета.


3. Влиянието на Распутин в царското семейство
Малкият Алексей, престолонаследникът на Романови страда от хемофилия (баща му и майка му са първи братовчеди), затова за да го лекува  през 1901 е извикан известният врач Григорий Распутин. Распутин е руски аналог на враг. Църквата го счита за свой отявлен противник. Обществото бързо се настройва против него, а странното му поденеие и неговият дрескод го правят още по-ужасяващ. Според мнозина той е черен магьосник. Влиянието му в царското семейство е голямо,  което намалява престижа на царският двор
Почват да се появяват слухове, за твърде скандалното държане на Распутин пред младите княгини. Мадам Тютчева, дългодишна гувернаттка в двореца на царските деца, твърди че Распутин влиза в спалнята когато Олга и Татяна са по нощници. Трябва да отбележим, че по това време руското общество е изключително патриархално. Друга бивша гувернатка - Мария Вишковскd - се кълне пред следователи, че Распутин е изнасилил княгиня Татяна Николаевна. Царицата обаче не вярва. Поддържането на Распутин от царското семейство рязко сваля престижа му.

престолонаследникът на Сърбия /по-късно кралство на сърби, хървати и словенци/ Александър Караджордевич уговаря брака си с Татяна Николаевна, но до такъв не се стига. Ако тя бе изведена от Русия и имаше син събитията можеха да се развият по друг начин.

4. Влошеното обществено мнение спрямо царицата, Александра Теодорова.
На първо време царицата е "прекалено много германофилка". Връзките  на Германия и Русия са много силни, поне половината царски дворове имат представители оттам. Екатерина Велика е германска принцеса с име София. Съпругът ѝ е по-голям германофил и от нея. Императрица Елисавета също е с немски корени по майка, император Петър пък е немски възпитаник. И да - Александра Теодорова Романова също е германофилка. Дотогава че обществото я намразма, простолюдшето я счита за "твърде малко рускиян", а поддръжката ѝ за Распутин (разбираемо предвид че той овладява припадъците на княз Алексей)  тотално унищожава обществения ѝ имидж

Близостта на разпопения монах и селски врач Григорий Распутин с царското семейство нанася непоправими щети на техния обществен имидж


5. Русия влиза в една излишна и нелогична война август  1914
Първата световна война изиграва ролята на катализатор на събитията. От нея страдат преди всичко селяните и работниците, които дават огромни жертви. Селското стопанство се обезкървява; жените не могат да орат с воловете, които искат сила за да бъдат направлявани да орат в права бразда.  Най-абсурдното е, че войната е и нелогична и ненужна. Нелогична е, защото Русия воюва с традиицонен съюзник като Германия. Нелогична е, защото Русия влиза в общ съюз с Англия, които са "вечният враг". В цяла поредица от турско-руски войни Англия е на противната страна. Именто дестабилизирането на правителството на Дизраели през 1878 позволява   на Русия да се включи във войната. Русия и Англия са на противоположни позиции и за Съдениението, както и за независимостта на България. Точно затова е нелогично, че Англия и Русия са на една страна във войната. Подкрепата на Англия е много съмнителна, а руския цар се оказва наивник. . Всъщност поне докъм 1912 Русия заформя съюз с Германия и Австро-Унгария (съюзът на тримата императори). Толкова по-нелогично е че Русия завива към Антантата. 
Всъщност войната е и ненужна - голямата амбиция на Русия да владее Кавказ е постигната. Влиянието на Балканите няма как да го разшири. Русия се тресе от Финландско-Полската криза, едвам удържа влиянието си в тези райони. Има огромни проблеми с диспропорциите между бедни и богати. Социалистическо - анархистическите бунтове вече избуяват. Русия не оценява правилно и загубената Руско-японска война (1904-1905), както и колко трудно печели Руско турската война от 1877-1878., Вместо да реши вътрешните си проблеми Русия проявява имперски амбиции. Мечтите да владее Босфора и някакви неясни и съмнителни обещания на Англия, че  ако получи по-голям контрол над Турция, ще  даде по-голямо влияние  на Русия, вкарват Русия във войната.  Англичаните наистина правят разни маневри пред Босфора 1916, но между обещано и изпълнено има разлика голяма. За пореден път  Николай II проявява политическо късогледство.  Този път - фатално.  По принцип той е добър съпруг и баща, а вероятно  - и човек. Но не става за управник. За разлика от дядо си Александър II е по-скоро реакционер. Точно във време когато обществото се тресе и има нужда от цар - либерал. Освен това е недалновиден. няма да обобщавам всичките му грешки, но те не са малко. Всъщност Никоалай II е убеден, че предстои една кратка война. На такова мнения са и в Германия, и в Англия и в Австро- Унгария...Никой не предполага каква мащабна буря ще се разрази. Тази война ще бъде катализаторът за смяната на руският режим

6. Финландско - Полската криза  (1911-1921)
Още при Наполеон Полша прави опити да се отдели. В интерес на истината трябва да кажем, че Полша е стар враг на Русия.  Жечпосполита (полско-литовският съюз) е основен противник на Русия на запад, почти до битката при Грюнвалд. Полша е завладява с кръв. При Бонапарт има идея да бъде възстановена Полското кралство, но той не я реализира (това е една от грешките му). 1871-1872 Полша вдига въстание потушено в много кръв. Всъщното Януарското./Полско въстание вдъхновява Волов, Петлешков и пр. да използват черешови топове. Към краян на управлението на Столипин - 1910 въпросите за автономия на Финландия и Полша излизат на дневен ред. Най-склонни да допуснат частична автономия са октябристите, но те са лишено от историческа переспектива. Реформите, които предлагат спрямо работници и селяни са твърде еволюционни и постепенин за техният вкус, а  реакционните слове не ги подкрепят, защото октябриситте са реформатори. От перспектива са лишени и кадетите - те се състоят най-вече от военни и паравоенни, които не са съгласни да се дават права на Финландия и Полша. Черносотниците също са на националистически позиции, освен това се състоят от едро землячество и не искат да дадат права на селяните.

7 . Германците наливат огромни суми в Ленин (февруари - октомври 1917)
Войната първоначално тръгва за Германия, но от 1916 година сражението между Германия и Франция преминават в позиционна война. Германия отчаяно се нуждае от пробив. За да постигне такъв на Западния фронт, трябва да отслаби източвния. Затова германците субсидират Ленин, за да направи революция. Всъщност те имат основание да смятат, че ще успеят. Февруарската революция постига частичен успех, но не толкова пълен колкото би им се искало на германците. Октомврийската революция донася окончателният успех на болшевиките и е последвана от Брест - Литовският договор, но вече е късно - през август 1917 Германия минава в отстъпление на западният фронт. Реално ако  германците не бяха налели тези огромни суми в болшевиките на Ленин, той можеше да не успее.

8. Предателските действия на Керенски (март 1917 - август 1917)
С цел успокояване на напрежението Николай II назначава за министър -председател меншевикът Керенски, който минава за реформатор и опитен конституционалист. Всъщност той ескалира напрежението и довежда да край на монархията, впоследствие - и на ареста на царското семейство (уж под предлог охрана). Действията му са в най-добрят случай неадекватни, а по-вероятно - предателски. Керенски е човекът спрял пуча и на Корнилов. Пак Керенски пуска от затвора болшевишките лидери, за да спре Коринлов. 

9. Неуспелият пуч на Корнилов  ( 25 - 27 август 1917)
Този пуч е имал шанса за "преобърне" история. Корнилов се ползва с огромно обществено доверие и със слава на пълководе. Неговите действия  през март 1917 покачват дисциплината в армията. Той обаче прави редица грешки - поддава се на натиска на Керенски да арестува царското семейство. Впоследствие се доверява на грешният човек и  оберпрокурура Владимир Лвов  предупреждава Керенски за готвения метеж.  В момента в който му отнемат командването Корнилов не проявява достатъчно решителност и след като е тръгнал към Петербург се отказва на половината път.  Историците са на мнение, че  Лвов умишлено преекспонира събитията, защо най-печеливши са болшевиките, а впоследствие той запазва високите си позиции и при тяхната власт и има ръководна роля спрямо вероизпеводанията. Повечето професионални историци са на мнение, че метежът на Корнилов е може би последният шанс да бъдат спрени болшевиките.

10. Недалновидните дейстивя на меншевиките и разцеплението на есерите на Учредителното събрание (18 януари 1918) 
След революцията есерите  (които са екстремистка фракция) са най-многобройната група, след тях са болшевиките и на трето място - меншевиките - социалдемократи. Есерите дори излъчват свой президент (Виктор Чернев), но изпускат власта от ръцете си - разцепват се и левите есери (про болшевишки настроени) се отделят от десните есери (анти болшевишки насторени) и ги изолират. Десните есери напускат Учредителното събрание правейки бойкот, левите остават и болшевиките стават най-голямата партия. Те са подкрепени от меншевиките и левите есери. Надеждите на  десните есери, че няма да има кворум са поругани. Болшевиките ведната изключват десните есери, а после обявяват еднопартийна държава и  закриват Учредителното събрание. Впроче и меншевиките и левите есери плащат грешката си през юли 1918, когато на свой ред са обявени за врагове и контрареволюционери от болшевиките. Последините ще въведат и Червен терор, смазвайки всако различно мнение.


11. Съпротивата на опозицията
На 7 май 1918 социалистите есери решават на партиен съвет да вдигнат въстание срещу болшевиките. Отначало имат сериозин успехи.  През юни чехословашките легиони смъкват болшевишката власт в Сибир, Поволожието и Урал и есерите преместват центъра на дейността си там. На 8 юни  в Самарае свикан Всеруски комитет на членовете учредително събрание (КОМУЧ), който е избран за върхове орагн. А на  29 юни във Владивосток  e образувано Временно социалистическо революционон правителство на Сибир. Есерите бележат първи успехи. Уви радостта им не е дълга - Троцки създава Червената армия.  Той обявява всеобщо повинност, разстрелва съпротивляващи се наборници, както и царски офицери, взима за заложници жените и децата на войниците. Методите му са брутални, но ефективни. Въпреки това до ноември 1918 есерите и меншевиките поддържат сепаратистки правителства в провинцията. Те обаче не успяват да разгърнат ефективна програма (логиката на есерите е като на Троцки - перманентна революция и разграждане на държавата), а с появата на Бялага гвардия на Колчак губят историческа перпспектива. Те не могат да се позиционираат в новото деление болшевики - белогвардейци, решават до подкрепят болшевиките и това е краят за тях.

12. Гражданската война 1919 - 1922
Въпреки всичко срещу болшевиките има огромна съпротива. Цяло чудо е, че не са разбити. Може би най-голямата слабост на Бялата гвардия е, че не така и не успява да изгради единно командване. На север настъпва адмирал Колчак, от югозапад откъм Дон и Кубан - Деникен, а по-късно и Врангел. Допърнителен фактор се оказва анархистка Черна  гвардия командвана от Махно, както и украинската армия, ръководена от Петлюра. Всички тези сили  обаче не успяват да съгласуват действията си, докато Червената армия се ръководи от Троцки.  Бялата гвардия проявява несъобразителност и не прави опит да отвлече царското семейство от болшевките. Но може би най-голямата им грешка е, че не правят никакви опити да привлекат Зелената армия. Тя се състои най-вече от разгневени селяни, които масово избиват комунисти. Наистина Зелената армия е разнородна (както и Бялата) - бивши военни, бивши кулаци и пр. но преобладават селяните. Тя е стихийна сила, но нанася големи щети на болшевиките през 1921-1922. Ленин се ориентира пръв и провежд политиката на НЕП-а (народна икономическа политика),  с която смекчава най-жестоките черти на експропиациията, донякъде връща частното право и успява да намали агресията на Зелената армия. Обилните дъждове през 1922  и липсата на ясен ръководител и на добро въоръжение обрича Зелената армия на провал. Белогвардейците не оценяват ситуацията, не правят опит да привлекат селяните на своя страна (стара грешка на военните в Русия - декабриститите, а и кадетите допускат същата грешка) и си плащат за политическото късогледство. Отделно казаците на няколко пъти сменят страните. През 1919 водача на поляците, Пилсудски провежда преговори с Деникен, но той отново проявява недалновидност и е против създаването на полска държава, а също и на украинска, като по този начин сам си създава излишен втори фронт.  Междувременно болшевиките предлаган територални отстъпки  поляците сключат неутралитет с тях. По сходни причини се проваля и преговорите с Петлюра и признаването на суверенитета на Украйна. С разгрома на Деникен и разстрела на Колчак бялото движение приключва 


Украйинската народна република май - ноемвир 1918 и Зеленото движение

13. Полско-Руска война през 1921
Полско - Руската война е естествено решение от дългогодишна ескалация на напрежението. Русия разполага с голям анклав от хора от чужд етнос, които я мразят. Многократно налага репресии в Полша - по времето на Николай I, Александър III и Николай II.Междувременно Троцки разчита на перманетната революция. Болшевикиет финансират Полската комунистическа партия, но забраняват да се създава Полсак комунистическа армия, под предлог че тя може да попречи на комунистическата революция в Германия. и може да попречи за "освобождаването" на Украйна и Беларус. Междувременно западните съюзници (Англия и Франция), преценяват че действията на болшевиките подпомагат Централния съюз (неоспорим факт, след Брест- Листовският договор ръцете на Германия са развързани на запад; освен това през ноември 1918 болшевиките сключват тайно споразумение с Германия и създават Западна армия), а освен това има голяма вероятност огромният външен дълг на Русия да не бъде изплатен. Затова финансират Полша, която да се противопостави на Русия. В хода на действията поляците постигат успехи, но в хода на прегооврите Деникен проявява политическа недалновидност, за разлика от болшевиките.


В заключение - много са причините поради които болшевиките не са свалени от власт, въпреки многото предпоставки: невъзможността да се реализират реформите на Столипин; недалновидните политики на Николай II; лошия обществен имидж на царското семейство, допълнително внушен от близките отоншения с Григорий Распутин;   предателствата на Керенски; липсата на мъжество и авантюризъм в Корнилов, който се оставя да му вземат властта ;изграждането на Червената армия и въвеждането на Червен терор от Троцки; недалновидният политически подход на десните есери, левите есери и меншивиките; сепаратизма на есерите и  невъзможността да създадат правителство в Москва или Петербург, както и липсата им на програма; невъзможността на белогвардейците да се обединят около една личност; ареста и разстрела на Колчак; политическата недалновидност на Деникен, неспособноста му да сключил  мир с Полша и признаване на суверенитета им, както и неспособността му да привлече Зелената армия.

Всички тези грешки подпомагат болшевиките. Получава се така, че след цяла поредица от грешни решения на противниците им те успяват да се закрепят на власт, въпреки че това е изглеждало малко вероятно. 

пръст Божий.
Както и неуспешната интервенция
Както и авторитета на Ленин
Както и непобедимият Сталин
Както и американската индустриализация,
Както и съюза на англосаксите със Сталин през ВСВ,
И до тук
След Сталин започва смъртен упадък,
И - идва нов Сталин - Путин, единственият мозък в световната политика днес
Май прстът Божий е безспорен
А както е казал Исус, срещу ръжен не се рита

В които Русия и Германия са противници?
Те винаги са били в съюз
Освен Екатерина Велика, дръпнала Русия напред, германки са и много от царските жени Всички с някаква, положителна роля в развитието на Русия
Германия, като цяло, подпомага технически Русия и има заслуги в развитието на промишлеността й
Русия има огромна заслуга в обединението на Германия и във възстановяването на Германските държави след На полеон
Без Германия революцията не би успяла Доказано е, че тя е финансирана от Германия, чрез откритата в архива кореспонденция между кайзера и канцлера И със симулативната война между Германия и Русия, вадеща Русия от войната!....

Просто Николай II се оказва много слаб владетел. Реакционен монарх, който е недалновиден. Инак е примерен съпруг и баща, ама то същото може да се каже за Чарлз I Стюарт и Луи XVII. Поредица от грешки - участие в Руско-Японската война (от която не си взима поуки) през 1904-1905 - и то противно на съветите на генералите му; последва спиране на реформите на Столипин; максимизиране на влиянието на Распутин и конфликт с Църквата и обществото; страната влиза в една ненужна и нелогична война; и накрая - предоставянето на цялата власт в ръцете на Керенски.
Просто монархът е бил изключително ограничен в мисленето си, наивен и се доверявал на неправилните хора (Распутин и Керенски).

П.С. За успеха на революцията има много предпоставки, но действията на Германия да налива пари в Ленин определено са решаващи.