Откъде са дошли древните българи? Този въпрос е занимавал редица историци. Днес ще се занимаем с него, на база изворите. 

Според "Християнска топография" на Козма Индиколепвт/Индикоплов (търговец и монах от VI в.) "Също така в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика и Понт (Черно море), и в северните страни владени  от скитите, при хирканите, херулите, българите, гърците и илирите, далматинците и готите,, испанците, римляните, франките и други народи, като преобладава до Гадейра (Гибралтар) на океана и към северните части където хората са вярващи и проповедници на Евангелието...." Този цитат е полезен, доколкото разглежда бългапи, скити и готи като нещо отделно, но ни дава малко информация за прародината на българите. УЗнаваме, че през VI в. българите са били северно от Черно море, но това ни дава малка информация, понеже така или иначе през 532 Стара Велика България е в Кримският полуостров. Затова ще се заровим в сирийските, грузинските и арменските извори, които са слабо проучвани.

Според "История на Армения" на  Мойсей Хоренски (410-490)   българите се заселели в Кавказ, при царуването на цар  Вахаршак.  Йованес Драхсанкертци (IX-X в.) предава почти същите сведения в своята "История" 
„цар Вахаршак/Валарарш ....отправяйки се към крайбрежието и подножията на Кавказката планина, заповядал на живеещите там хитри и диви племена да се откажат от разбойничеството., веролмството и нечистите нрави и да се подчинят на неговата воля....." За следващия цар, който е Ашрак хрониста съобщава че: "при неговото царстване някои от евреите живеещи в земята на булкарите, която е в клисурите на Кавказ се отдалечили и се преселили в подножията на Кол" . Проблемът е, че арменските хронисти смесват деянията на няколко царе. Според  Мойсей Хоренаци, Вахаршак управлява 22 години, а сина му  Аршак - 13. Хоренаци  приписваа на Валараш това, което е извършил  Арташес (189-159 г-). Въпросът е, че на база анализи на тези извори няко български историци, смятат че към II или началото но III в. от н.е. българите са се преселили в Кавказ (Петър Голийски допуска, че зад Аршак "се крие" личността на Валараш 185-211); 

Именно при  Валараш имаме първото споменаване на хазари и българи. Ще четем "Всеобщата история" на Вардан Аравелаци :

"В дноте на Вахараш народите Булгхари и Хазири, водени от царя им, някой си Внасеп Сурхап достигат до р. Кура и се разполагат на голям стан. Вахараш ги нападна,  побеждава и преследва, чак до прохода Чор, но е улучен от стрела и умира след 20 годишно управление" Ако наистина Вахараш е Валараш, явно че събитието се случва през 211 г.
За повече сведения е добре да се обърнем и към сирийските извори . Захарий Ритор в  в своята "Църковна история" (558) пише "Бузгун (северно в Кавказ) е земя  със свои език, която  достига и се простира до каспийските врати., и морето, зад което се намират хунските предели.. Зад вратите живеят бургари със свои езикс, народ езически и варварски. Те имат градове и аланите имат пет града. ....Ауангур е народ, живееш в палатки, агуар, сабир, бургар, куртагар,, авар, хазар,, дирмар,, сиругур, баграсик, кулас, абдел,, ефтелит са тринадесет народи, които  живеят в палатки,  препитават се с месо на домашни животни..." Както се вижда от текста българите отново са поставени до хазарите.

Михаил Сирийски (яковитски патриарх 1126-1199)  в своята "Хроника" потвърждава тези сведения. За основа той използва "Хроника" на Йоан Ефески (586)

"В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хиляди скити..... когато достигнаха границите ромейски един от братята наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си.  И  премина той р. Танион и р. Дунав и поиска от император Маврикий (562-602) земя, за да живее там и да бъде съюзник на ромеите. Той му даде Горна и Долна Мизия и Дакия, които аварите бяха опустошили по времето на Атанасий (491-518) ...тези скити бяха наречени от ромеите българи....а когато един чужд народ достигна господство и зацарува над онази страна те бяха наречени хазари, по името на най-големия брат Хазариг".
Тук Михаил Сирийски е смесил различни събития - преселението на българите в Мизия традиционно се отнася към 681. по -любопитното е, че и той смята, като Вардан Аравелаци, че българи и хазари имат обща история, което потвърждава напасинато от последният.  А така излиза че ако се довеерим на Аравелаци през 211 българи и хазари са се заселили в Кавказ и са живели там поне до средата на VI в (Захарий Ритор).....

За да не се простирам ще кажа, че арменските извори дават и по-подробна информация за българите, които живеят в Кавказ и ги отъждествят с ванандите.  Те предават  и точна информация  на най-ранните български владетели - на първия владетел е Вънд, а второто такова име е на българо -хазарския цар Внасеп Сурхап. Любопитно е, че и двете имена са с ирански паралели. Това важи и за Бузан, предводител на българите, съюзници на гепидите. 
Видният арменист К.Петканов открива подробен   препис на Арменската география "Ашхарацуйц", публикуван в  сп. "Журнал министерствого народного просвещения". В публикувана карта акад. С. Еремян, разчита че в земите между Памир  и Хиндукуш обитава народът, наречен на древноарменски със съкратеното булх, което е сходно с источноперсийската дума булхар (виж "Българи и арменци през вековете". Тангра Тан ак Ра) . Според арменската география, българите са народ от Изтока дошъл от планината Имеон. За това че българите  идват от Имеон са писали редица летописци (виж Михаил Сирийски). Явно през 211 те са се заселили в кавказките планини, по-точно в Грузия, където станали съседи на хазарите и сарматите.  И така - до 681 г.
Това значи, че българите са много стар народ, смесица по отношение на етногенезиса, но с несъмнени ирански влияния, който се установява в Кавказ в началото на III в. Нищо общо с хуните нямаме. Антропологично българите не приличат на монголи. 

Надявам се статията да ви е била полезна.