Здравейте скъпи читатели,
отоново сме в "час по история". Днес ще коментирам Руско-турската освободителна война. Без ни най-малко да омаловажавам значението, което тя има за нашата история ще отбележа, че руското командване допуска цял куп грешки, които биха могли да скъсят войната с поне 5-6 месеца

Генерал Н. Криденер - човекът, който за една бройка да провали войната

1. "Николаевската школа" и безумното планиране на войната - веднага след превземането на Никипол на 4 юли 1877, ген. Шиндлер изпращка няколко молби за помощ на генерал Криденер. Той отбелязва, че в Плевен има само 4000 османци, но Осман Паша напредва в бърз марш. Жизненоважно е Плевен да бъде превзет сега - с минимални жертви. Вместо това Криденер  решава да даде няколко дневна почивка на хората си. Решение за което той заплаща с цената на най-малко 25 000 убити, и с това че падането на Плевен се проточва до 28 ноември 1877. Пет месеца изгубени, заради идиотско решение! Уви, то не е само едно, нито Криденер е самотен пример. Прост той е най-явният пример за старата "николаевска" школа. При управлението на Николай I не е могло да си дворянин и да не си най-малкото подполковник  - дори и да не си помирисвал фронта. Александър II прави военна реформа, но няма как с магическа пръчка да изчисти всички стари генерали. Криденер завършва военна академия и понеже е барон веднага става командир на Вюртембургския полк. След Кримската война (1853-1856) спешно е повишен в генерал -майор. (1859). Забележете - до този момент е обикновен командир на лейбгвардейска част  и изведнъж - генерал-майор. След потушаването на Полското въстание (1870-1871) става генерал лейтенант. За сравнение Райчо Николов също завършва военна академия, но започва от чит поручик, въпреки че е каден-отличник.  Криденер провежда три неуспешни атаки на Плевен, премина към обсада, използвайки командването на инженерните войски на Тотлебен и успява да превземе града не без българска помощ. Често е критикуван, че прилага остарели тактики.
За съжаление Криденер далеч не е единственият генерал, от николаевската школа, просто е на най-висок пост.

2. Лоша подготовка на разузнаването. През септември е създадено разунаването на русите.  за пръв негов ръководител е назначен капитан Новоселски, посте полк. Ив. Кишелски, порк Артомонов и полк. Паренсов. В него намират голяма част от дейците на "младите" - Ст. Стамболов, Хр. Караминков- Бунито, Т.Кърджиев, Н.Славков, П.Бобеков... Уви "старите" попадат в изолация. Да, донякъде вината е и в комерсиализма на "старите", но те имат възможности. Хр. Стоянов, активен представител на добродетелната дружина, подпомага Н.Славков да прати подборен доклад за турските военни бази до Москва. Едва през декември 1877 руското разузнаване решава да се свържес Евл. Георгиев и Григор Начович.

3. Пълното неглижиране на българските контраразузнавателни сведения - Когато изправят пред военен съд Сюлейман паша (абсолютно незаслужено, защото той наистина е добър пълководец) той се оправдава така


"Неприятелят имаше на свое разположение много средства за разузнаване...преди всичко той имаше българите....Нито един от тях не пожела да ми служи...Поради тези причини аз нямах причина да получа разузнавателни сведения...всъщност през цялата война не е имало нито един турски командир, който да събере разузнавателни сведения" (Стефан Дойнов, 1878)

Това е мислил Сюлейман Паша за българското контраразузнаване. Уви, руското командване напълно ни неглижира.

Третата атака на Плевен (30 август) завършва с пореден неуспех. Затова полк. Н. Артамонов изпрааща един от най-добрите си разузнавачи - българинът Симо Соколов. Соколов праща солиден доклад, че за да се превземе Плевен трябва да се прекъснат подстъпите откъм Видин, Орхание, Койнаре и Девенци откъдето врага получава продоволствия. И в никакъв случай да не се опитва фронтална отака - Осман паша строи укрепителни съоръжения. Вместо това трябва да се атакува от запад.
Руското командване пренебрегва този доклад уповава се на числената мощ (83 000 срещу 34 000) и предприема фронтална атака. Съмнителната печалба - един редут. Жертвите са колосални - 13 000 руси и 3000 черногорци, срещу 3000 турци. Впоследствие руското командване решава да прати подкрепеления...и отменя заповедта. Причините - полк Н.Балкланов силно критикува доклада на Соколов. Нещо повече - той критикува самия Н.Паренсов (ръководителят) на разузнаването, който изпраща
"непроверени лично от него и непотвърдили се сведения за настъплението на значителни турски сили от Плевен към Ловеч.".....
Същият ден Ловеч е щурмуван и превзет от турците.

Българите активно подпомагат русите - например отряда на  генерал Гурко е прокаран от българина хаджи Стой, при Ханикьоският проход. Пак хаджи Стою дава ценни сведения за противника. Впоследствие Казанлък и Шипка падат през сравнително малочисления отряд на Гурко (12 000 души), защото той е имал огромна вяра в българите. За съжаление Криденер не е мислил като него - той е предпочитал да има вяра на "проговорили" пленени турски офицери, които трикратно са увеличавали защитните на Плевен, пред българските сведения.  Безкрайни са успешните акции на българите в разузнаването - и безкрайно е неглижирането им. Никопол пада след отлично разузнаване на българите, отлични сведения идват и за Сливен (от Панайот Хитов), както и за Варна, Ловеч и пр. За съжаление те често са неглижирани от русите.

4. Свръхпредпразливостта на руските генерали - горе споменах Криденер, който се страхува да не му отрежат пътя за отстъпление и действа предпазливо, вместо да се възползва от благоприятна възможност и да настъпи. Ами Радецки? Въпреки многократните съобщения на ген. Гурко и ген. Столетов, че врагът настъпва към Шипка, той решава да пази Елена. Изпраща само малоброният Брянски полк за подкрепление. Ако Шипка бе паднала планът на Сюлеман паша да настъпи в Мизия и да разсече руската  армия, обграждайки я по фланговете щеше да се изпълни.

5. Прироритетността на Кавказкият фронт - въпреки, че на хартия Кавказкият фронт е "спомагателен", действията при него започват още през април, а на Балканкият - чак в края на юни. На Кавказкият фронт цари огромна активност, докато на Балканският русите действат мудно и предпазливо.

В заключение - войната е можела да бъде спечелена поне 5-6 месеца по-рано. Това щеше да постаави Германия  и Франция в по-неблагоприятна позиция и Русия би наложила по-тежки условия. Уви, руското командване не е на ниво. Цяло чуо е как не губят спечелена война.

от leonleonovpom, че Райчо Николов е завършил военно учибище, а Радко Димитриев - военна академия. Това не отменя факта, че Радко Димитриев, който завършва военна академия и е отличник е повишен от поручик в капитан, а Криденер завършва и става командир на Вюртембургския полк, а през 1859, без да се е доказал в нито една битка - генерал-майор. Всъщност до руско-турската война най-големият успех на Криденер е удавянето в кръв на Полското въстание.

Аз нарочно го дадох в съобщение, ти му даде гласност
Разбира се, незначително е!
Радко Димитриев е събрал очите на възрастните тогава На 13 години преплува Дунав при Русе с важни съобщения за руснаците Помага си с кратунки
Бях писал преди години за него Впечатлени от качествата на това момче, руснаците му създават условия да се реализира като военен
Следите му се губят след революцията, доколкото си спомням, хипотезите са противоречиви?

Именно Райчо Николов, през 1954 през Кримската война е преплувал Дунав с кратунките. Макар да е само 14 годишен. Да, определено е събрал очите на руските генерали. После става кадет, участва в Сръбско турската и Руско - турската война. Като руски гражданин и дворянин (въведен е за такъв) не участва в националните борби. Автор е на първия български военен устав и възглавява българска милиция в Пловдив. Убит е по време на Съедининението. Той е единствената жертва - подгонва криминално проявен, който се възползва от хаоса и го убива. По това време Райчо Николов вече е станал майор, но това е в края на живота му, почти целият си съзнателен живот е първо поручик, после капитан. Имаше една прекрасна книга за него, но днес вече е антикварна рядкост.


Радко Димитрие е роден през 1859- През 1875-76 е секретар на комитета в Когел. Участва в руско-турската война, после учи във Военното училище в София, спешно е поивишен в прапоршик след изтеглянето на русите. През 1880 отива на специализация в Константиновското училище в Петербург. През 1884 става капитан, после участва в Съединението, Сръбско-българската война, преврата и пр. Едва през 1900 става полковник, когато се завръща от изгнание....

Нито за един от двамата няма нищо неясно и не се губят следи след революцията.

Да, прав си, сбъркал съм, поради близостта на имената
За Радко Димитриев, като бях ученик пишеше, че след революцията следите му се губят?
Може би защото е убит от комунисти, без да им е политически противник, така си го обяснявам сега

Да, допуснали са грешки Предният отряд, подсилен и с логистика, е трябвало да продължи ударно към Цариград и да приключи войната преди зимата!
Мръсна роля е изиграла Англия Услужливо е превозила армията на Сюлейман паша от Босна и Херцеговина
Благодаря ти, със споменаването на Стефан Дойнов ми напомни за този достоен човек
Той извади от забвение прадядо ми, попаднал в него, благодарение на Захари Стоянов!
Прадядо ми е бил в разузнаването и пръв е докладвал в щаба за придвижването на войските на Сюлейман паша!....
Един негов спомен ми е разправял баща ми, след Съединението, при заплахата от война
Бил доброволец Един ден дошла група турчета Поискали да ги отпратят Но те отказали да си тръгнат Питали ги, защо са дошли, с каква цел?
България е в опасност, те живеят в България, длъжни са да я защитят, бил отговорът! Приели ги, но били под наблюдение Оказало се, че са искрени! Нямало и намек за подмолна дейност!