Здравейте скъпи приятели, 
отново сме в час по история. Днес ще си говорим за Великата френска революция. Историята не обича "ако", но аз съм на мнение, че ако Луи XVI имаше за жедна някоя тактична жена като Катрин Пар, която е знаела как да НЕ изпъква неговата съдба щеше да е друга. Той самият е тих и скромен човек, с хоби към ключарството, верен съпруг и добър баща...но не е бил деен политически, а му се пада за съпруга една стихия, която е неща като втора мадам Помпадур - високомерна, елитарна, показна, фалшива, и живееща от скандали.

Мария Антоанета е модна икона, опитва се да прави пропаганда чрез култура. Бедата е, че времето на божественото право на мадам Помпадур е отминало. Тейлър Суфит в САЩ е икона. Ако обаче отиде в Иран на аятоласите и полугола изнесе концерт, вероятно ще бъде арестувана, бита с камшик и измъчвана. Мадам Помпадур през 18 век е анахронизъм във Франция, която току-що е минала през религиозните войни, но Мария Антоанета не го проумява.


1. Първи фал -  демонстративна показност - Мария Антоанета иска да прави пропаганда, чрез култура. Няма лошо. Но тази култура е елитарна. Да поръчваш свои портрети, на  художничката Елизабет Виже льо Брюн за двеста -гриста хиляди ливри, когато народа тъне в мизерия е идиотия. Да харчиш 120-150 000 ливри за рокли с пищни докелотета, когато народа ходиш бос и в кръпки е крещящо неуважение. Парадокс - с тези автопротрети Мария Антоанета се надява до подобри имиджа си. Тя не проумява, че когато храната струва 2 ливри на ден и народа е гладен, да дадеш 150 000 ливри за твой автопортрет е брутален автогол. Също така е автогол да правиш частни партита за 300 души, на всеки човек да оставиш по 70 ястия, и каквото не се изяде да отиде за кучетата, а не за бедните.  Или да строиш "Малкия Тюлейри" за 2 милиона ливри... Да, вероятно няколкостотин аристократи ще говорят колко си готина...но  6 милионна Франция застава срещу теб.. Мария Антоанета се преоблича като пастирка и дои мляко, вярвайки че така ще си повиши имиджа. Отново греда - народа усеща фалша! Когато Мария Антоанета е пастирка и след един час се прибира за да се изкъпе във вана с розова масло това е показност. Уви, МА не проумява, че е отминало времето на папа Александър Борджия, който е можел да има метреси и незаконни деца и да проповядва скромност. Отминало е времето, когато е можело да се откупиш пред Бог с индулгенции. Мартин Лутър въвежда нов дух - и частният живот на монарха вече е публичен, а фалша не е на дневен ред. Не може да апелираш за скромен живот и да се обличаш като проститутка. Така подриваш и монархията, и папистите.


Всички знаем коя е Тейлър Суийфт. Поп културен феномен в либералните САЩ. Добре, а я кажете ако тя бе отишла в Иран, и докато жените ходят с бурки и никаби бе изнесла полугола един концерт, а билетите струваха 300 долара, какво щеше да се случи?

2. Фискален цинизъм -  през 1789 Мария Антоанета назначава за финансови министри първо Некер, после Турго и накрая - пак Некер. Те са назначени не защото са експерти, а защото са част от личният ѝ кръг и са нейни "фаворити". Народът ги приема на нож. Най-ненадейно Некер и Турго проявяват експертност. Обявяват, че хазната е празна и че трябва да се отнемат привилегиите на благородниците, вкл. чрез облагане с данъци. Резултатът? - Мария Антоанета ги сменя, за да опази привилегиите на малък кръг от хора. Тълпата побеснява.  Въпреки че Некер не е бил нейн любимец, той е напипал същината на проблема. Едни хора се разхождат със скъпи каляски или получават скъпи подаръци, други плащат за всичко, което  притежават. Нежеланието на Мария Антоанета да излезе извън собствения си кръг и създаването на нейния "Селски двор" са голяма греда

Кадър от филма Мария Антоанета с Кирстен Дънст

3. Мария Антоанета се обгражда с придворни дами и фаворити, които живеят от клюки, сканадали, интриги. За Версай те може са на място, но не и за Франция. Какво да кажем за "диамантената афера" (1784-1785)

Самозванката Жана Мот убеждава кардинал Роан, че е близка довереница на кралицата. Организира среща с проститутка, която е скрита в сенките и се представя за кралицата. Дава на кардинала роза в знак на своето благоволение. Жана представя на кардинала фалшиви писма от кралицата. "Кралицата" моли кардинала да купи от нейно име една огърлица за 1,6 милиона, за да не дразни краля. Жана разглобява огърлицата и я продава в Лондон. Когато бижутерите идват за да искат парите от Мария Антоанета тя е втрещена. Уви, вместо скандала да бъде потушен тихо, Луи 16 прави грешка о публичен процес. Кардиналът е опрадван, кралицата - стигматизирна. Въпреки че в случая е невинна Мария Антоанета е била обградена от хора, които са вярвали, че могат да купят нейното благоволение  - дори само това по себе си е проблем. Повечето от тези хора са създавали непрестанни интрити, но тя не се е разграничавала от тях.

Кирстен Дънст направи невероятна роля като Мария Антоанета

4. Мария Антоанета демонстрира нисък морал - тя е демонстрирала показност, често е ходела с рокли с изрязани деколтета, а поведението ѝ сред близкия антураж минава всякакви граници. Приписва ѝ се и любовна връзка с граф Ферен. Това се случва по време когато църквата говори за скромност и подкрепя монархията. МА не може да проумее, че времето на "не ме гледай какво правя, а какво говоря" е отминало преди 2-3 века.

По време на Похода на жените (5-6 октомври 1789) над 7000 жени облечени в груб лен или вълна, отиват под дъжда за да ѝ връчат петиция, че искат кляб, а МА се разхожда из "Малкия Тюлейри" по скъпа копринена покля.  Как човек да не повярва на Лафайет, че тя е изрекла "като няма хляб да ядат пасти"
 (тази реплика е спорна). Самото нейно високомерие, фалш и показност  отблъскват хората. Мария Антоанета от висотата на своята надменност дори не счита за нужно да се оправдава пред тълпата. Буквално дни по-късно тълпата щурумува замъка, за да убие Мария Антоанета. Тя обаче не си взима поука.



Катрин Пар  (английска кралица 1543-47) е интелектуално значима дама, която е пример за политическо и икономическоо благоразумие. За разлика от Мария Антоанета.
.
Последиците:
През 1389 кралят получава "жълт картон". Принуден е да подпише Конституция по смиъла на която става конституционен монарх. Въпреки това той има огромен издръжка от 20 милиона, отделно за Мария Антоанета още 4 милиона. Да,  отчитат се на Революционния комитет, но с тези пари са можели да се отдадат на наука и да направят пробив в астрономията или медицината. Кралят е почетен член на Кралската научна академия по право има право на безплатен достъп до книги, може да закупи за 10-12 000 ливри скъпи венециански огледала, които да ползва за научни опити... С тези 4 милиона Мария Антоанета е могла всеки ден на дава благотворителни обяди в Париж, да нахрани 10 000 души и пак да ѝ останат пари. Тя обаче е възмутена, че ѝ налагат ограничения.
Да, кралското семейство е под домашен арест в Тюлейри, но Тюлейри е два пъти колкото Княжевската градина в София. Макар да са  под охрана, ръководена от Лафайет имат право да се рахождат и в Париж, а охраната въобще не е строга (след бягството и залавянето им охраната едва ли не спяла пред вратата на спалнята им.) Имат голям антураж. Накратко казано имат големи привилегии. Уви, Мария Антоанета прекратява това положение. Тя издържа само две години на това да я "принизяват" и подтиква Луи 16 към бягство, надявайки се да избягат в Белгия. Следва да се отбележи, че с 20 милиона които имат те могат да организират една малка войска от 20-30 000 души.  Луи XVI прави поредна грешка - пасивен човек, той се оставя жена му да го ръководи. (eдна жена може да те издигне или затрие.) Уви,  през 1791 заловени са край Веран и това преобръща всичко. Правят обиск на дома им, установяват, че заговорничат с Белгия и се превръщат в "национални предатели" само за една нощ....

Тюлейри е 25,5 ХЕКТАРА (250 000 квадратни метра). За сравнение градинката пред Народния театър в София е 2 хектара, а Княжевската градина пред Мемориала на Червената армия  -  под 10 хектара. Уви, на Мария Антоанета тази площ ѝ се струва...малка. И унизителна. Как така ще ѝ налагат ограничения?

Изводите
Имал ли е Луи XVI шанс? Да, имал е. Тих и скромен човек, ако той имаше една Катрин Пар до себе си, която знае кога да замълчи, как да избегва показност, как да накара краля да повярва, че неговите идеи са нейни нямаше да има релволюция. Катрин Пар не би се представяла за пастирка и после да се къпе във вана с розово масло, а щеше да опита Луи XVI да повярва, че е разумно да се пише на достъпен френски, а не на латински. Вместо да прави частни партита за избрани, тя би организирала кампания във вестниците в която да покаже краля като обикновен гражданин. Малцина обаче са го познавали, по-късно били поразения от скромния му начин на живот.

Дори при "домашен арест", някоя по-скромна жена би могла да го подтикне към науката, към корабостроителството или дори - да бъде художник или музикант. Уви, Мария Антоанета го подтиква към...бягство и търсене на помощ от военните сили на Чужда държава. Самоубийствен ход.

Иначе казано - Луи 16 има нещастието да е тих, мъничък човек с неуправляема жена, която иска да е модната икона на един малък елит, докато консервативно-религиозният народ тъне в мизерия. Жена му залага на втрещяваша показност и високомерие, когато е чужденка, народа я гледа под лупа и трябва да е "по-ниска от тревата"

В този случай Мария Антоанета просто закопава Короната, а до голяма степен  -и династията. В този случай личностите се оказват от значение...

Бягството. Първо - самото бягство е подстрекавано от Мария Антоанета, която не може да търпи ограниченията, макар да има голяма свобода. Иска да избяга в Австрия. И да избяга там тя би се превърнала в бреме за брат си, като Мария Стюарт за вуйчовците си дьо Гиз. Вероятно би имала същите възможности като 1789-1791 - собствен бюджет, собствен антураж, известно влияние върху културата...но постоянно над нея би тегнала тегне опасността брат ѝ да я екстрадира или да ѝ отнеме възпитанието на сина.

Дори самото ѝ бягство е поредица от безумни грешки. С коне и малко спътници МА и Л16 биха имали шанс. Но те бягат в КАРЕТИ. Шумни, тежки, непроватливи, не могат да се скрият в някоя горичка. По-бавни от галопиращ кон, при това е очеведно че в каретите са много богати хора. Защо ползват карети? Защото в критичен момент МА не може да се лиши от удобствата си, от роклите, от перуките, от пудрата и грима.
И още една простотия - тя е в една карета, краля в друга, едната карета се забавя и другата я чака цял час. А времето е лукс, който нямат.
При това тя е била отлична ездачка, ядила е по мъжки с двата крака от двете страни. Уви, за нея е унижение да се появи в Австрия като обикновена ездачка на кон, без своите атрибути. Дори в този критичен час тя на проумява, че времето е лукс, че пищността я обрича.
Показността на Мария Антоанета и пасивността на Луи обричат династията

Все пак Мария Антоанета е от най- благороден произход И от срещата и с простолюдието може да се очаква само това, което се е и случило
Примери такива- безброй
Не по- малко подлежаци на критика са революционерите Избили са се помежду си за власт?
И какво са постигнали? Неаполитански лъв за император?
И реално- Световна война, защото светът е бил в Европа
И накрая- реставрацията на монархията, която малкият Наполеон ликвидира окончателно!...
Е разтърсили са Европа и са я събудили от дрямката! Тръгнала е напред!

пример - Леополд II. Брат е на Мария Антоанета, но е съвсем друг типаж. Меценат на културата, много по-егалитарен, пише ред писма на сестра си, че поведението ѝ я застрашва. Разбира се имал е и друго възпитание.
Но да погледнем и друг факт - има смиерени кралици като Катрин Пар, има високомерни като Ан Болейн. И двете имат значително и светско образование, живеят по едно време, но Катрин избира да не се меси в политиката и да бъде тактична в семейните дела.

Мария Антоанета е изключително неподходяща за времето си, имало е поне две жени, които да имат висок произход и да са по-подходящи.

Какво постигат бунтовниците е друг въпрос. Проблема е, че центристите губят тежест след 1891 и бягството на краля, а след 1893 ноември се налага Робеспиер. Странното е, че той далеч не е изглеждал най-опасен, левите на Марат и десните на Ебер са много по-радикални, но то и Сталин не е изглеждал опасен през 1917.

Реставрацията на монархията съвсем не е като в Англия, самият факт че има 5 републики е показателен.

Самият Наполеон не прави монархия,а Империя. Има разлика! Той не се е задоволил да бъде крал на Франция искал е да управлявас вета. За Наполеон си засулжава отделна тема да се направи.

Жоро, може да са различни неща, но са свързани Не робът гледа отвисоко господаря, а обратно
Един разговор на Мария Антоанета с множеството жени означава да слезе до нивото им
Наясно е с това
Ако е достатъчно умна, ще го направи и ще ги спечели!
Но се иска гъвкав ум!
Сталин е бил достатъчно умен, затова е успял! Реално, във всичко!
Иска се и ум! При въпросната, той е дефицитен

Игра на думи Добре, каква е Римската империя тогава? Република ли? Ами, нали подменя републиката точно!?

времето на абсолютизма свършва с крал Луи 14, а в Англия - с крал Чарлз 1. Впоследствие Мартин Лутър води със себе си века на Просвещението (няма нищо общо с "побутване" Великата френска революция. Културно са в застой, дори - в регрес, освен това настройват всички съседки срещу себеси. А и дори не е първи опит за сваляне на монархия).

Второ, това което искам да кажа е, че става дума за характери. Катрин Пар и Ан Болейн са кралици на Англия с разлика от 10 години. И двете са образовани и силно интелигетни. Защо Болейн избира да се бърка в политиката, а тактичната Катрин Пар - не? Защо едната дъщеря на Самуил - Мирослава - става предателка, а другата - Косара - е отдадена на семейството си и дълга си. Нали живеят в едно време, имат едно образование?
Преди Мария Антоанета има и други кралици, но от Луи 14 дотогава никоя не иска да е модна икона за един малък елит. Мария Антоанета рязко се отличава от брат си Леполод, т.е. тук работата е до характер. Дори нейните учители твърдят че е лекомислена, и не може да се съсредоточи, ако не я забавляваш.
Защо Мария Антоанета не се стреми на нивото на Екатерина Велика, а на Мадам Помпадур? Времето на мадам Помпадур е отминало преди 3 века.

Категорично не съм съгласен, че аристократите гледат на роба отвисоко. Нито Калоян, нито Йоан Асен гледат отвисоко на българите. Ти говориш за времето на абсолютизма, достигнало пик при Луи 14 и Хенри 8. Опасно е да се правят генерализации. Пак казвам, през 18 век има много просветени монарси. Проблемът на Мария Антоанета е че иска да живее като преди 3 века - тя вярва в божеството право на владетеля (което е отминало с Реформацията), вярва че може да е надменна, когато владетеля трябва да слезе до обикновения човек (Eкатерина Велика прави опити да влезе в тази роля, Александър Велики - също). Любопитно е сравнението с мадмозеал Конте, принцеса Конде- Бурбон, незаконно дъщеря на принц Конде. Тя е била една от най-образованите и духовити жени във Франиця, водила е съдебни дела, за да я признаят за законно дете. Показателно е, че Мария Антоанета не задвижва нито една реформа, нито една! Добре е да се направи сравнение с Мария Стюарт, Елизабет Велика и пр., жени, които живеят векове ПРЕДИ Мария Антоанета, но са били по-практични. Умишлено не давам сравнение с княгини, живели след Мария Антоанета, които не са търсели скандала.

Мария Антоанета има достатъчно властност за да се налага над съпруга си, но не го тласка в правилната посока. Защо за Луи 16 не е било унижение да подпише Конституцията, а за нея е унижение да я спазва? Явно проблемът не е до монархията или аристокрацията, а до човек. Хайде малко съвременни сравнения - може ли да сравним принц Уилям и Хари? Кейт Мидълтън и Меган? Да, монархията дава възможност да извадиш най-доброто или най-лошото от себе си, но става дума и за характери.

монархия и империя не са едно и също. Империята е монархия, но не всяка монархия е империя. да почнем оттам че има конституционна монархия, абсолютна монархия, квази - република (Северна Корея е добър пример. Уж е република но властта се предава от Баща на син). Самият Наполеон никога не обявява, че реставрира нито династията на Бурбоните, нито аристокрацията. Най-точното определение, което можем да му дадем е ДИКТАТУРА. Той взима властта чрез преврат, опира се на военните, управлява през четири пети от времето като диктатор - първи консул. За сравнение ОКтавиан Август също не се обявява за цар (пред него е съдбата на Цезар), а за принцепс, т.е. пръв сред равни. Републиката фиктивно остава, всичките ѝ институции работят, има Народно събрание, цензори, претори, квесотри...само дето са подчинени на принцепса. Но това не е де юре монархия, макар де факто да е. С Наполеон е същата работа за император се обявява едва в последните години на живота си.

Любопитно е, че по това време има няколко партии - роялисти (застъпници на стария режим на Бурбоните), бонапартисти (най-вече военни) и революционери, които съвсем не са единни. (най-много са републиканниците, но има и санкюлюти които са за конституционна монархия). И роялистите съвсем не са за Бонапарт, за тях той не е легитимен владетел. Те търсят своето представителство в Хабсбургите, които са кръвно свързани с Бурбоните. (например братята на Мария Антоанета е австрийски ерцхерцог, сестрата на Луи 16 също е женена за представител на Хабсбургите)