Днес няма да говорим за история, или не точно. Вместо това ще разгледаме малко обсъжданата тема за Алхимията. Алхимията има своето място във фентъзитата (например за Никола Фламел) и езотеричната литература (Паулу Коелю), но е малко разглеждана в историческо културен контекст.

Каква е генералната цел на алхимията?

Всъщност те са две - откриването на Философският камък ("чрез който да се постигне безсмъртие) и трансфоримирането на олово в злато. Разбира се, тези две цели не са постигнати, но по този път алхимията става предшественик на съвременната наука. Хора като немския монах Алберт Велики или като Роджър Бейкън  правят първите опити за класификация на минералите. Много от арабските автори като Джабир ибн Хаян , Ал Кинди, Ал Рази, Ал Бируни, Ибн Сина и Ал Димашки се занимават сериозно с минералите и скъпоценните камъни. Покрай трудовете на арабските автори започва да се създават сравнително точни методи, за отлика на имитации от автентични скъпоценни камъни. Тези методи по-късно са използвани и в бижутерията. Мнозина от късните учени като  Филип Хохенхайм - Парацелз, Георгий Агрикола и Исак Нютон се занимават с минералогия. До голяма степен именно алхимията подтиква развитието на астрономията, физиката на твърдите тела, оптиката (наблюдението на пречупването на светлината),  химията и пр.  Дали сте наясно, че идеята да се изследва плътността на минералите, а също и тяхната твърдост, за да се проверят за автентичност е на арабина Ал Бируни?

Методи като кристализация,  дестилация, сублимация,окисляване, пречистване на минерални соли и калциранесе използват и днес. Те обаче се раждат в алхимичните лаботарии. Понякога чрез киселини са проверявани свойствата на метали и минерали, както и трансуматацията на вещества. Кой би отхвърлил идеята на Аристотел за четирите елемента на минералите (огън, вода, земя, въздух) или мистичните теории на Алберт Велики, ако  поколения алхимици не ги бяха проверили? Как щяхме да знаем, че пречупването на светлината не е знак за божественото, а материално явление. Кой би се досетил, че дъгата не е Божий знак, а естествен резултат от пречупването на слънчева светлина през призма (вода) или че Луната не е "малко слънце". Последното не би било възможно, ако алхимиците - астрономи не бяха стигнали до изводите, че съществува "студена светлина".  Нима някой алхимик би се занимавал с астрономия, ако първо не бяха започнали да се занимават с астрология и да се интересуват как съзведията ни влияят. Да, алхимията не се появява на празно поле, тя стъпва още на знанията на древните гърци, но през 8-9 -16 век достига своя пик.  Трябва да отбележим, че има ранна алхимия - от 8-9 до 13 век, която е доста мистична и от 13 до към 17 век, която е свързана с експериментаторство и рационализация в мисленето. Алхимиците стават по-заможни, появяват се големи частни лаборатории във Венеция, Флоренция, Прага, Хайделбег...уви и реакцията на Църквата е по-жестока.



Желанието да се намери Философският камък води до изучаване на минералите. Опитите да се систематизират минералите водят до измерванията как кристалите пречупват светлината, а отатм - до  ранната оптика.

Алхимията е в основата на химията (приликата в имената не е случайна). Учените изучават гръцкият огън, барута, откриват селитрата и сярната киселина. Алхимията както споменахме е свързана с опитите за категоризация на минералите. Правят се опити за категоризация на газовете, както  и на отровите и противоотровите.  Как щяхме да разберем, че някои от веществата могат да се трансформират в други, ако не бяха опитите на алхимиците да трансформират металите в друг предмет?Щяхме ли да знаем що е то твъдрдост или плътност на металите? Тези опити далеч не са безопасни. Често алхимиците рискуват здравето си, а и нерядко - да ги обвиняват в Ерес и че са слуги на дяволи.
За да сме честни, ще признаем, че алхимиците са се занимавали и с астрология и демонология. Но как да разбереш, че наука и мистерия са различни неща, ако не експериментираш? С времето алхимията става скъпа наука - нужни са частни обсерватории, частни лаборатории, големи библиотеки, ботаническа градини..



Години наред се смятало, че Бог е създал дъгата за Ной.  Трябвало е да мине много време от Аристотел и Ибн ал Хайтам, докато Исак Нютон обясни цветовия спектър.

При  всички слручаи, алхимията повлиява на естествознанието и ботаниката. В желанието си за намерят лек за безсмъртие алхимиците подробно изучават болести и отрови. Те навлизат в ранното поле на медицината. Токсикологията, пък и не само тя не би се развила без алхимикът. Какво да кажем за правилото на Парацелз, че умереността определя дали нещо е отрова или лекарство? Най-добрият пример е арсеника. Змийската отрова  също може да бъде лекарство или отрова според дозата. Ами виното - сто грама пречистват сърцето, една бутика на ден убива черния дроб. Медът може да е полезен за гърлото или да доведедо диабет. Парацелз се опира на трудове на автори като Хераклит, Зенон и пр. Днес символа на аптекарите и змията над чашата, но как са достигнали до този извод. (Между другото Парацелз се е занимавал и с минералогия). За да достигнат of тези умозаключение алхимиците активно се занимавали с билкология и зоология, а поради това - и  с ботаника. Те полагат основите на естествоизпитателите, които разкриват нови хоризонти пред науката биология през XVII-XIX в.




Дали без билкологията щяхме да направим куп открития в областта на ботаниката и фитомедицината? 

Дали са допускали и грешки? Да, със сигурност. На много от разсъжденията им днес се смеем. Ако установи, че луната излъчва студена светлина и че топлината повишава жизнеността един алхимик лесно би се объркал, че луната успокоява хората. Днес знаем, че приливите и отливите влияят на възбудимостта на нервите, но поне до 16 век  явлението "магнетизъм" не е било познато на хората. Само допреди 2-3 века се е смятало, че небесните тела са божествени сили - я от от Бог, я от Марс. 16-17 век неврологията прави първите си крачки и то - доста плахо. Някои от грешните изводи на алхимията, идват чрез верни наблюдения. Такъв пример дадохме по-горе

1. Влечугите могат да трансформират топлинната енергия на слънцето в жизнена - вярно
2. Топлината има способноста да покачи няшата жизненост - вярно
3. Луната излъчва "студена" светлина - вярно

извод - Луната успокоява хората - невярно.

Дали алхимията има място днес под слънцето? В своя първоначален вид - като мистерия - не. Но тя е подпомогнала прогреса на химията, ботаниката, зоологията, оптиката, астрономията, бижутерията и куп други науки,които са се отърсили от мистерията и са продължили в лоното на рационалната наука.
Силно се надявам, че някой ден ще признаем мястото ѝ и ще изхвърлим досадното "лъженаука", с което някои днес я заклеймяват.

Някои се отнасят подигравателно към алхимията Всъщност думата е арабска и означава- просто вземи химията!
С алхимия се е занимавал дори Нютон И намерените му записки карат изследователите да се съмняват , къде е по- добър- във физиката или в химията?
Майсенският порцелан, рецептата му е открита благодарение на алхимията
Има негативно отношение към нея заради философския камък Но и там имат право Елементите преминават в определени условия от един в друг!....

Безспорно в нея има доста митологеми...но то с всичко е така. Дори древните гърци, колкото и да са били умни са допускали грешки. Споменах за Аристотел и четирите елемента.

Клавдий Птолемей налага геоцентричният модел и вярва, че слънцето се върти около Земята. Разбира се това не значи, че е глупак, за времето си прави доста точни измервания. Той не е имал модерни телескопи, сателити и пр.

Много от алхимиците правят уникални открития. Днес можем да се смеем на Алберт Велики, че е привиждал мистичното в минералите, но той прави първата им сериозна систематизация.

Химията, оптиката, астрономията,ботаниката, зоологията и дори - бижутерията отиват напред заради алхимята. За днешните химици е етествено да отличиш реакцията на киселината или за днешните бижутери - да кажат как някой скъпоценен камък е имитация. Но за времето си това не се е подразбирало. Алхиямата е работела на принципа проба-грешка и така се е движила напред. Първоначало алхимиците са били повече ботаници и езотерици. Който е бил хитър се е представял за лекар, аптекар, бижутер или механик. Който не е бил хитър...на кладата. Да, занимавали са се и с министизицъм, факт. Как да правиш астрономически открития без да се интересуваш от астрология и гадателство? А тръгнеш ли натам почваш да изследваш и ясновидството, то е ясно.
Големите умове са се издигнали до придворни алхимици, но то това е рядкост. Не от всяка чалгапевица става Ивана или Софи Маринова. И не от всеки алхимик става Георгий Агрикола или Исак Нютон. А грешките са се заплащали скъпо...

Искаш да се занимаваш с минерали? Ама те са част от естествената история, който изучава планините изучава и растенията. Искаш да знаеш как са устроени минералите? Ами то това е физика на твърдото ядро. Ама дали пречупват светлината. Че то това е оптика, а тя е свързана с астрономията. За хората от онова време обаче подобно деление, което правим днес е изкуствено.

Който се занимава с история, археология и фолклористика (а те са ги брояли за едно) е трябвало да разбираи и география и езици.

днес някои се сменят на Раковски, че бил интердисциплинарен, но за времето си е бил бележит ум. Да, допускал е грешки като всеки човек. Но той е живял в друго време, източниците му са по-ограничени. Ако бе в друга епоха или друга страна Раковски би надминал по слава фолкористи като братя Грим или революционни журналисти като Лафайет, мислители като Русо. Трябва да гледаме на хората - и на науките - през епохата.