Наближава датата на Априлското въстание и пак трябва да говорим за него. Въпреки всички опити да се подмени датата Априлското въстание избухва на 20 априлий. Обичан или недолюбван пак трябва да си припомним Захари.
Днес обаче ще разгледаме Захари през призмата на сблъсъка му със Стоян Заимов.
Заимов и Захари Стоянов не са се харесвали. Заимов набеждава Захари Стоянов в предателство спрямо Бенковски. На свой ред Захари Стоянов (подстрекаван от Никола Обретонов) обявява, че Заимов е извършил предателство спрямо идеята и спрямо четниците на Ботев, като не е изкарал врачани.

По този въпрос ще представя и двете гледни точки.

"Предводителите на въстаналите били сам апостолът Заимов, покойният поп Коста и Анков.

Часа по 8 през нощта те развили народния байряк „Свобода или смърт“, приготвен от Мица Кръсткева, и цялата чета, на брой около 200 души, с войводата и със свещеници влезли в черковата „Вознесение“, дуварите на която са същинска крепост....."
Нито на турците нападнали, нито към Ботйова се отправили. Според тях самите целта им била да почакат и другите, да се съберели поне 2000 души! ....
И така, ние имаме тоя ден два въстанически лагери, на два часа далеч един от други, Ботйов на Веслец със 150 души, а Заимов в черковата „Вознесение“ във Враца. Последният писал кърваво писмо, че работата му е готова, който ден поиска, може да въстане, господар е на положението, играй си с турците. Другият, основан на тия известия, запътил се и дошел до гърба на Заимова. Тръгнал на помощ, а то излязло противното. Кому да помага? Помага се на човек, който е почнал вече да върши нещо, който е дал знак на съществувание поне. Единът си изпълнил длъжността повече от бляскаво, изскубнал се от чужда земя, заробил параход, минал река, дошел на една педя място. Другият — на сбъркан адрес попаднал. Както и да е, но преговорите почнали още предобед между двата лагера; куриерите влизали и излизали свободно било в града, било в черковата"
Захари Стоянов, Христо Ботийов опити за биография.


Нека да видим защитата на Заимов

"Автора майсторски ни показва  върхът на Милин камък и ни показва разни сцени от боя...Ботев се бил отчаял...сърдите се на тъпата и покорна рая, а най-много се сърди Заимову, че не изпратил кола, за да посрещне въстаниците, че не се явил на Милин камък с врачанските въстаници, за да удари отзад неприятеля, сърди му се и го нарича предател и изменник...Ако да не познавахме Заимова то бихме споделили сръднята на Ботев и злобата на Захари Стоянов....

Автора неверно бележи, че в битката участвали само 350 души солдати, черкези и помаци. Напротив в битката взели участие както следва: 400 души черкези, 300 души помаци, 2 роти солдати, а на пътя между с. Баница и град Враца са стояли в запас: една рота, един ескадрон конница (дошли от Берковица) и около 200-250 души башибозуци...Това нам е добре известно от командуващия този ден турската страна бинбаши (майор) Ибраим бей. Същия отведе Заимова под конвой във Видин при Османа паша.
"Другите апостоли разбира се беха светци в това отношение, вино и ракия не слагат в устата си, а той (Заимов) се разположил в къщата на патриотката баба Хаджийка и цял ден с мезета и манджи" - твърди с дълбока самоувереност Захари на стр. 432. Да се смееш или да се сърдиш? Заимов и муабети, мезета, манджи, вино, рахия...Това е повече от изопачение на фактите. Това е умишлена клевета!...Да бе казал Захари Стоянов "Заимов е нерешителен", виж това иди-дойди .пред  читателите, пред познайниците и пред собствената съвест на автора, но да казва че пиянствал във Враца вместо да готви революция това не само няма да го повярват хората, но и Захари Стоянов сам не го вярва.
На тази страница З.Стоянов иронизира "кървавото писмо" на Заимова. Ние в качеството си на рецензент му правим бележка да не се подиграва с историческите документи, защото не му отива нито като бивш бунтовник, нито като събирател на факти и документи по историята на българското въстание (настоящата рецензия е писана декември месец 1888. Захари Стоянов още бе жив и обеща да се поправи във второто издание. Ние имаме неговото писмо)" (Ст.Заимов. Миналото. Етюди към записките на З.Стоянов 1895)

За да не става предълъг текста ще обобщя няколко неща - според Ст. Заимов  в района са концентрирани значително османски сили, в очакване на сърбо-турската война. Междувременно пристигат известията за потушаването на въстанието в Клисура. Заимов, който изпървом е тъжен, че не е могъл да въстане с другите, по-късно е радостен, че е спасил Враца от заколение. Той се оправдава, че ако биха въстанали всички както е било планирано може би въстанието щяла да бъде 2-3 месеца, вместо 1 но каква полза Враца да отиде също на заколение? При това Бенковски схванал главното - турците да бъдат принудени да покажат жестокостите си. Авторът сам признава, че е бил нерешителен, но отбелязва че ако бе повдигнал населението щеше да се окаже зад гърба си с по-малко хора от Стамболов с 25 човека по време на Заарският метеж.

Очевидно истината е по средата. Захари е прав да осмива нерешителността на Заимов и позьорството му, но не му прави чест да го клевети, че е пиянствал, обличал се е в женски дрехи и пр. Истина е, че Заимов провява нерешителност  в трудния част и извършва предателство към идеята. Но е истина и че той създава устав, сериозна агитация, дава заеми за да се закупи оръжие за другити окръзи и сам иска от Бенковски да прекупи пушки, но той му отговаря, че и на тях оръжието не стига.  Филип Симидов твърди че "Заимов е добър агитатор, но слаб боеви ръководител" и това е може би най-вярната диагноза. Сидер воевода също го намира за "слаб човек, нищо няма да направи". Самият Заимов признава, че е нерешителен -. това проличава и от неосъществената акция по подпалването на Цариград и убийството на Абдул Азис. Причината Стоянов да кепази толкова мното Заимов е лична - Заимов е влюбен в Анастасия Обретонова и е съперник на Стоянов в любовта


Захари Стоянов е обезсмъртил Анна, дъщерята на поп Грую в своите си записки.

Нека погледнем от човешка гледна точка Заимов е по-красивият, по-стройният, по-високят и по-образованият. Захари Стоянов е дребен, мургавичък и до 1863 е пасъл овцете. Всичко е в полза на Заимов. Уви, Анастасия избира Захари Стоянов. Стоянов е успял да се самообразова - първо в читалището на Русенския комитет, а после в печатницата на Каравелов и да научи френски. Имал е стабилен доход, пращал е на Анастасия подаръци, пък и банкноти. А силното му приятелство с Никола Обретенов, несъмнено е повлияло. Двамата били като братя, спали са три години на едно тясно легло, а когато ги залавят Обретенов не го предава. Уви, това  повлиява на писанията на Захари. Захари е най-великият пи ар не революцията, той е знаел как да опише една идея така че тя да стане привлекателна. Благодарение на него са демитологизирани Панайот Хитов, Филил Тотю и старите воевод в тяхното позьорство и комерсиализъм, героите са представени с човешки слабости, а Бенковски е героизиран (в интерес на истината той го заслужава). Уви, Захари Стоянов освен пи ар се превръща и в цензор на принципа "Който оживее ще пише историята."   В интерес на инстината този ход не е нов, има го в средновековоната агиография. Прокопий пише една история за Юстиниан докато е жив, и втора която се разпространява след смъртта му; Михаил Псел дава едни оценки за Михаил Дука докато е жив, други като почине; Ана Комнина пише възхвали за баща си; дори Васил Златарски се е осмелил да бъде морален съдник на Петър, Йоан Владслав, Пресиян 2, Константин Тих, Йоан Срацимир и пр. Защо се учудваме, че и Захари решава да се прави на цензор? той схваща правилно че българският народ се нуждае от раказ за героичното и му го дава.
В тоя разказ хора като Волов нямат място. Човек на тихоното достойнство, той остава неразбран от Захари. Както Ст. Чилингиров отбелязва Джендаки, който е направил компромис със съвестта си и оставил циганина да го наебе в ареста би се чувствал унизен до великат като Волов, който отстъпва мястото си без бой. Затова за Бенковски който е можел да театралничи е отделил толкова място (правилно), а за скромният Волов - малко и то е гледал съжалителон на него (неправилно)
Според Ст. Заимов, З. Стоянов представя че Бенковски е имал собствената му омраза към грамотните люде. Обаче ние знаем и от други люде са забелязали тази омраза на Бенковски  към учените та може и да има такова нещо, а последният да се е сдържал пред Заимов

Въпросът е, че Заимов е по-добър във фактологията, а Стоянов - по-добър в пи ара.
Заимов прави много вярно заключение "Захари Стоянов е много добър в описанието (разказа), а много слаб в анализа". Където трябва да се описва овчарският живот, подготовката за въстанието, Оборищкото въстание, водителството на Бенковски - там  Захари е брилянтен. Където трябва да се дават оценки, например че руският цар е един  "крадец на корони", Захари Стоянов е много слаб. това не са мои оценки, а  на Ст. Заимов. той отбелязва, че Захари е много добър в драмата - как Бенковски лепва плесница на чуждия агентин. Той обаче е слаб във фактологията - кой създава БРЦК в Гюргевско, кой го спонсорира, кой го председателства за Захари са незначителни подробности, той смесва хора, събития и дати. При това Заимов нееднократно признава писателския гений на З. Стоянов, та не можем да кажем, че го клевети. Уви, Заимов няма отнения талант на Захари (Захари с една дума убииваше личност, с едно изречения зачеркваше партии - Вазов за умението на Джендо да измисли  безсмислен лозунг, който да бъде подет от тълпата по време на Съединението)


"Ако кажем, че Захари Стоянов владее талисмана на художник-писател от първа величина в българската книжнина хич няма да преувеличим неговите писателски достойнства на лек и увлекателен белетрист....Захари Стояновпритежава умението на писател -магьосник: той умее живо и  да нарисува сцената и бърже да запълни въображението на читателя....с тези си трудове той не направи нова школа в българската книжнина защото Любен и Ботев го изпревариха, но той допълни тяхната школа, подкрепи я, задържа я на висотата на положението ѝ..."

Това са оценки на Стоян Заимов за Захари Стоянов, а той е нямал повод да го обича, та да кажем, че не са обективни




Никой не може като Захари да предаде драматургичният момент на една революция. За "режисьорът" Захари театралниченето на Бенковски е дошло дюшиш.

Защо обаче Заимов не е увлякъл след ебе ли литературата, а я е увлякъл Захари Стоянов? Заимов е бил литератор, Заимов е бил човек, който е делегат на БРЦК, когато се взима решение за заарския метеж, Заимов е основател на БРЦК в Гюргево и негов секретар. той е човекът "открил" за света Бенковски и на неговите оценки за Бенковски трябва да вярваме повече отколкото на Захари Стоянов. Защо тогава светът не прие, че окръзите са били 1. Търновски 2. Сливенски 3. Пловдивски 4. Софийски 5. Врачански? Защото З.Стоянов разказва по-убедително. Заимов вероятно е бил добър учител и с по-систематично образование, но З.Стоянов е по-добър пропагандатор. Захари се е учил от Каравелов на стил и полемика.
Заимов говори за себе си в трето лице, езикът му е висококнижен, но суховат, докато Захари е "народен" разказвач.

Прав ли е Заимов, че Захари "избелва" Стамболов (с когото ги свързва властта и другарство покрай Заарското въстание), че покрива шурея си Обретенов за смъртта на Ботев,  че героизира Бенковски, че пише спорна биография на Ботев?  Прав е! но дали е добре направил Захари като е показал мекушавостта на Волов, комерсиализма и позьорството на Хитов, емоционалността на Ботев...Да, добре е направил. това са хора със слабости. Ботев и Стамболов искат да убият Кааравелов, заради сръбски пари; Стою Филипов иска да убие Ботев заради слух за присвоени пари; Бобеков иска да убие Бенковски заради авторитарно държане. нашите революционери са били хора на крайностите.

Относно Ботев биографията написана от Захари Стоянов е била изключително спорна още за времето си. Заимов е схващал Ботев през призмата на романтизма и твърдял, че Захари Стоянов е трбявало да дава по-малко ухо на клеветите на Киро Тулешков и да напише два-три абзаца, където с присъщото си майсторство да сравни Ботев с Некрасов, Лермонтов , Пушкин и Байрон  които също са вършили лудории на младини (в интерес на истината такъв абзац  Захари има, но яво Заимов го счита за недостатъчно). Вазов пък директно виждал Ботев като икона и казал, че Стоянов е направил много лошо, че осветил недостатъците му. Същевременно Ив. Драсов който познавал добре Ботев казал, че Захари Стоянов създал от един "вагабонтин" герой. Недоволен бил и Кирил Ботев, който казал че "Захари Стоянов изкара брат ми пияница, а той просто не можеше да отказва и вдигаше тостове". Уви, етикетът на "хъш" който Захари Стоянов е лепнал на Ботев не е съвпадал със стремежите на Ботевото семейство да го представят за интелектуалец. накратко никой не е бил доворен от тази биография. Толкова по-странно е, че всички я цитират и се съобразяват с нея - това е големият парадокс.

Вижте какви противоречиви оценки - според Вазов и Заимов, Ботев е дитологизиран, десакрализиран и обвиняват Захари, че му създава "земен" образ, а според Драсов, Ботев е сакрализиран. Очевидно не може и двете да са верни. Според Заимов има два типа писатели - художници на положително-прекрасното и на отрицателно прекрасното. Стоянов, като ученик на Каравелов бил от втория тип.


Относно смъртта на Бенковски, ще предадем два текста:

. Отец Кирил стоеше вече доволно нависоко, когато изтърва дисагите си от гърба, които паднаха на земята, и гласът на белите меджидии се обади.

— Какво направихте? — се обади дядо Вълю и надникна като бухал от канарата. Както се види, ясният глас на презрения метал възбуди неговото любопитство.....
Дядо Вълю мълчеше. Той гледаше все към земята, а едри капки пот покриваха набърченото му като книжен фенер чело, което той час по час бършеше с рунтавия си калпак. Чудно! Времето в планината беше студено като по Никулден, а някои хора се потят като през Петровите пости. От всичко това се виждаше, че на дядовото Вълюво сърце гореше твърде силен огън. А какъв можеше да бъде тоя огън?
Е, сега дойде ред да му чуеме името… — каза той почти безсъзнателно, като с половин уста.

— Какво име? — попитахме ние.

— Санким, какво ще да ми платите за труда — повтори старецът още по-засечено.

— Ризите ни от гърба, дядо Въльо, ако поискаш и тях сме готови да ти дадем — отговори Бенковски.

— Аз зная, но рекох да ви напомня.
Живият стил на Захари показва героите в техния колоритт. Вместо да се притесни от липсата не готовност в пирдопчани да се бунтуват Бенковски ги "отписва от картата на България"

Тъй като отец Кирил оцелява и раказва спомените си на Стоян Заимов ще допълним известният текст с неговите спомени 

"Най-напред вървеше Вюлю говедаря, комуто платихме хиляда гроша, за да ни закара до Троянския манастир. подир него вървеше Бенковски с вирната глава. Подир мене вървеше Стефо Далматинеца, намусен като Стара планина, а най подире вървеше Джендаки. Щом Бенковски и аз стъпихме на мостчето Вълю говедаря вдигна високо кривака си и извика "момчета, не бойте се". В отговор на говедаря няколко пушки изпукаха от близкия храсталак. Бенковски разпери ръце, като орел криле каза нещо си и се търкули на моравата. Изпукаха пушките втори път, усетих, че дяната ми ръка и левият крак отлетеха на някъде си. Обърнах се и видях как Джендаки като сърна се метна от мостчето долу в реката, а Стефо с бързината на дива коза бегаше по ливадата  нанадоле. Помаците излязоха с голи ножове се нахвърлиха върху трупа на Бенковски воевода.... Годеря Вълю извика "Мехмед ага, попа жив оставете! " Говедаря и още двама помаци ме хванаха, ръцете ми запържиха и с въжето на говедаря ги стегнаха................
Попитаха ме "Само тия пари ли носиш? Ние знаем, че носиш със себе си 20 000 гроша.
- Ако ме откарате жив и здрав в Тетевен ще ви кажа где съм заровил другите пари - отвърнах аз.
-Аз нали ви казах - попа не убивайте, защото той знае къде са заровени парите на хаджията (т.е Бенковски) - обади се говедаря Вълю"
отец Кирил през Заимов през 1876-1877 в "Миналото. Етйзо по записките на З.Стоянов", придворна печатница  (122-124 стр.) Стоян Заимов

от този разказ се вижда, че Захари Стоянов не лъже като разказва за предателската роля на Вълю, но като всеки човек митологизира своя обрац. Според Захари той се вцепенил и сам не разбрал дали откатът на оръжията го блъснал във водата или той сам паднал в нея, докато според отец Кирил "Джендаки се хвърли като някое сърне в реката"... Ще простим на Захари че не си е признал, че се уплашил - но това е добър пример, защо на спомени не бива твърде много да се вярва.


Волов и Бенковски си разделили окръга, което спомогнало за техният успех

Статията ни става дълга и обстойна. Затова ще заключим. Има два начина да се пише история. Единият е суховато и научно, без страсти - така както я пише Заимов.
Другият вариант е да се пише драматургия и пропаганда - това е начинът на З. Стоянов. Той избира да направи известно революционното дело, да създаде национален разказ, да направи историята научнопополярна, а не за един подбран елит.

Затова тази история стана по-достъпна, по -разбираема, по-популярна - но и допринесе за някои митологеми.

И двамата крият гузна съвест
Единият е прегрешил спрямо Ботев, другият- спрямо Бенковски!
И това е най- малкото, което може да се каже за тях
За последния е показателно поведението на Баба Тонка Тя не искала този циганин в къщата си за зет!
Да, истинското му име е Джендо На цигански-захар!
Самоук е, умее да пише увлекателно, но и лъжливо!.....

За предателството на Захари не си прав, има комисия, която отива и проверява и наистина дядо Вълю си признава вината. Факт! Както се вижда и от разказът на отец Кирил, дядо Вълю е бил осбебен от мисълта за парите. Това съвпада с разказа на Захари. Освен това Бенковски е бил кумир на Захари, той го е следвал. Проявил е страх, но това е човешко.
Но той има друга вина, много по-голяма от тази, която му внемяваш - мистифицирал е историята! Това че е действал като пи ар на революционното дело е хубаво, но че е действал като цензор е лошо. Заимов е прав, че разказът на Захари е хубав, но бил още по-хубав ако вместо да политиканства и морализаторства беше се отдал само на описания, където му е силата. Заимов правилно заключава "Захари е много силен в описанието, а много слаб в обобщението. Той е магьосникът в частния случай, но му куцат изводите".

Вината на Заимов пък е друга - бил е нерешителен човек. Показал е нерешителност и при акцията на Заарското въстание, и при обявяването на революцията. Обаче това не му е попречило да демонстрира позьорство и на практика е принудил Ботев да дойде. Там пък е проявил и подлост. Стамболов също се е уплашил, но не е забранил на габровци да се надигат, а Заимов изрично е забранил на Митю Спахийчето и други воеводи да се надигат. това е голямата му вина. Да, имало е обективин обстоятелстав, много войници - факт. Вярно е, че населението е било смесено в сравнение с Копривщица или Панагюрище. Вярно е, че никой не е пророк в собствената си страна. Вярно е, че Захари воден от ревност в любовта е пресилил негативните качства на Заимов. Но е вярно и че Заимов не е предпочел друг град (например Берковица) спрямо Враца, както е направил Бенковски в Панатйрище спрямо Пловдив.
За отношението на Баба Тонка е вярно - за нея Джендаки не е бил мъж от сой. Изглеждал ѝ прекалено подъл и злобен. Мълчи, мълчи, пък изведнъж каже нещо да те "ужили". Бил е много интелигентен като за циганин и определено заслужава поздравления, че си е рискувал живота, но е бил нагаждач. Тръгнал с Обретенов, защото му дал подслон. Отишъл при Стамболов, защото бил водач, измъкнал го Волов, но видял че Бенковски е по-настъпателен и се присламчил към него. След неуспеха на революцията е търпял унижения за да оцелее, после отишъл при Каравелов, а оттам - пак при Стамболов.

Захари трябва да се гледа през довйна призма
Като пропагандатор на революцията - свършил си е первектно работата. Всеки днес е чувал за Априлското въстание
Като цензор на истината...е пак си е свършил перфектно работата, но с обратен знак. Политиканствал, премахвал документи, които могат да възхваляват проруски настроени хора, да дегероизират Бенковски, пресилвал е ролята си и пр. И въпреки всичко с всички пропуски ни е представил прекрасен роман

Заимов също има плюсове и минуси - благодарение на него знаем обективената истина. Това не променя факта, че е бил нерешителен тип! Бил е за изпълнител, не за водител на тълпата! За разлика от Волов или Драгостинов не е понесъл и мисълта помощниците му да излязат напред! Това не променя факта, че също е рискувал живота си за България, бил е и в Диарбекир. По мотиви от живота му Вазов създава Краличът, като съчетава Заимов и Бенковски.

Любопитно е, че докато Хвърковатата черта потегля Захари почти няма роля. И тогава Бенковски нарежда на Захари да събера хора и да запали Смолско. И се вижда, че Захари няма нищо против да си нацапа ръцете, да пали, да граби...с това печели доверието на Бенковски, защото е послушен изпълнител, но то говори за морала му и политическия му авантюризъм. Бил е до силния на ден, а това е бил Бенковски. Захари го величае и говори за български Бонапарт. Сигурно е виждал себе си като Тайлеран. Не го е предал, но след като е бил арестуван бързо е забравил делото. Каблешков и други са отивали на явна смърт, а Захари се е съхранил жив с цената на унижения. Да, добре че е оцелял, за да разказва. Но какво е разказал е друг въпрос.

Заимов пък има огромна вина, че е писал позьорски писма, а после е проявил малодушие и подлост и забранил Враца да се надига.

Накратко - и двамата имат плюсове и минуси. Но пък всички герои от онова време са сложни личности.

Комисия е имало и за Ботев!
Обретенов така се е оплел в описанието, че командирът на Врачанския гарнизон го апострофирал, по памет - Аз съм военен човек, на мен ли разправяте това?
Захари Стоянов е също безкрайно съмнителен, независимо от показанията на дядото
Спасил се с плуване в придошлата река? Известно е било, че не може да плува?
Абе, циганска кръв, не може да не излъже
Действал е по симпатия За Старозагорското въстание е укрил много неща!
Романизира нещата Записките са романизирана история
Не, не е лошо да е такава!
Но е дал премного доказателства, че обича да фантазира
Доколкото си спомням, питал е хаджи Иванчо Пенчович, защо не е спасил Левски от бесилото?
И той бил отговорил, че не го познавал, мислел го за нехранимайко?
Не е вярно, че не го е познавал Срещали са се в Цариград
Но една мистерия около него е разгадана
Дъщеря му казала, че го е виждала веднъж Всички били изумени, родена е след смъртта му?
Когато пренасяли останките на революционерите в Пантеона в Русе, баща и бил като заспал, непокътнат в ковчега
Причината била, че при балсамацията му, за да бъде пренесен с влак от Париж, французите, както при Наполеон, ползвали арсенови съединения( И тялото на Наполеон е запазено)
Та не са тровени умишлено, както се е смятало!
Отплеснах се

и там става ясно, че Ботев е убит от съратници, макар този факт да не е публичен.
До голяма степен - по вина на старите ни историци. Писах по темата. Майорът бързо разбира, че е стреляно от упор срещу Ботев. Пред комисията стават ясно много работи, но на смеели да изкарат всичко наяве, защото е трябвало да очернят сина на баба Тонка. Самият Обретенов два-три пъти пише различни неща в спомените си.
Признанието на дядо Вълю и факта, че отец Кирил също е разказал пред Заимов как се и държал дядо Вълю (а той е нямало къде да се среща отново със З. Стоянов умира по зандани през 1877) говорят много.
Впрочем Заимов отбелязва, че овчаринът Ганчо от същото село се хвърля в реката, за да не издаде комититите, а Вълю ги предава и е интересна тая народопсихология, доколкото двамата са от един край и са овчари. Според Захари и отец Кирил, дедо Вълю е вторачен в парите

Не съм съгласен и да лепим етикети на всички цигани, понеже ако така се разсъждава много от циганите са били на страната на османците, а Захари все пак си е рискувал живота за България. Та всеки случай е различен, не бива да лепим расови етикети, че всички цигани са лъжци.

Уви, както казах това, че на Захари не можем да му търсим вина за Бенковски, не значи че е без вина - той е мистифицирал историята, и тук вината му е наистина голяма. Укрил е неща около убийството на Ботев, игнорирал е Волов (за да изпъкне Бенковски), "избелил" е Стамболов с когото е делял властта.

За дъщеря му не знаех, че правила такива изказвания. Може и да е в грешка и да е гледала снимки, а също и да е слушала спомени. Съществува нещото наречено "зрителна измама", напр. ако по цял ден слушаш за цифрата седем, я посочваш като най-вероятна. Но Захари може и да е инсценирал смъртта си, не го изключвам. Само че - защо? Защо му е притрябвало да се отказва от охолният живот и от властта?

Дъщеря му Захаринка, родена след смъртта на Захари Стоянов и кръстена на него живя близо сто години
Често идваше в България и даваше интервюта
Веднъж я попитаха, има ли нещо, което не е споделяла за своя баща?
Да, тя веднъж го е видяла И изуми присъстващите
При отварянето на ковчега, изваден, за да бъде пренесен в Пантеона Бил като заспал, имал даже руменина по лицето? Но от въздуха всичко бързо се превърнало на прах
Тогава си спомних, че подобна история е имало и при Наполеон, за който също се съмняват, че е тровен!? Според мен не е Тялото е обработвано с химикали, за да се съхрани при транспортирането!

Циганите познавам със сигурност по- добре от тебе! И отговорно може да кажа, че сред тях има хора много по- достойни от много Българи Забележката по- горе я направих във връзка с думите на Баба Тонка по негов адрес Не го е харесвала за зет, мургавия цвят на лицето му я карал , да го смята за циганин И името- също!
Изказването ми не е расистко, общоизвестен факт е, че обичат да послъгват за дребни неща
Често съм чувал Циганин съм, но държа на думата си Не лъжа и не крада
И се е оказвало вярно
На гробищата ми трябваше мотика, да почистя гроба на баща ми
Отидох при работниците и поисках от тях , за половин час Бяха цигани Един явно нещо се усъмни и каза, че ще дойде с мен?
Насочи се към надписа и снимката
Попита ме, син ли съм на този човек?
Потвърдих
Каза, че знае, че не живея в града!
Да не се притеснявам, той поема поддръжката на гроба
Попитах, колко ще иска?
Направо подскочи
-Баща ти ми даде работа и хляб на времето! Правя го от благодарност, не за пари
И наистина, гробът беше поддържан , като отивах там!

така че не знам дали ги познаваш по-добре от мен. Вярно - не са цигани от гето има разлики.
Мисълта ми е, че не трябва да се генерализира, защото сред циганите, както сред българи, румънци, турци и пр. има добри и лоши хора.

Иначе Захари е мургав, дребен и на вид е циганеел. (името Джендо е по-характерно за циганите, Захари е измислен псевдоним. То и Бенковски е измислен псевдоним) Баба Тонка не го е харесвала защото не е бил представителен (Аз ли не знам какви са котленци?) В интерес на истината и това е генерализация, не е задължително щом си котленец да си хубавец, но аз я разбирам. Коя майка ще иска за детето си, някой "съмнителен" тип. Да, предразсъдък е, но е разбираемо.

Захари не бил типичният циганин (рискувал е живота си за България, а по-късно е бил в основата на Съединието и накрая е станал част от "Единство", милеел е за България), но е бил нагаждач. Поискал лек овчарски живот, останал без работа, приютил го Обретенов, тръгнал след "силния на деня" Стамболов, измъкнали го Ради Иванов и Волов, но видял че Бенковски е по-силен и тръгнал след него, после отишъл в печатницата на Каравелов и след смъртта му я е обсебил, добил политическа легитимност със сватбата си и пак отишъл при Стамболов

Не можем да му се сърдим, че е бил нагаждач, но може да му се сърдим, че е решил да го играе съдник и морализатор. Решил е, че щом е докопал властта има право да решава какво да остане за историята и какво - не. Нали знаеш приказката, че на човек като му дадеш власт и го виждаш какъв е всъщност. Е, Захари има два периода - Захари революционерът и Захари властникът. Прекрасно е, че е извадил на бял свят много неща, но е ужасно че е укривал документи и е мистифицирал.

Руменина както си отбелязал има и при Наполеон, за когото също се съмняват че е тровен. Впрочем за Наполеон съм обещал, че ще напиша статия, но нека минат празниците. Бил е голяма личност, но се повлякъл по мирска суета и това му е изяло главата. Сравним е с Цезар.

но ми се иска да кажем малко и за Заимов.

Заимов също не е черно-бял. И той е милеел за България, и той участвал в комитети, правил е устави, организация...но е бил много много ама много нерешителен тип. Не е бил за политически авантюрист. Малко забавяне в логистиката и не е посмял да подбутне нещата със запалването на Цариград и убийството на султана. За сравнение Волов се изправи пред огромни трудности, но не се отказва. Дюстабанов вижда, че има арести, но обявява Габровката република. Заимов не е можел като Бенковски да излезе напред и да каже че ще убива заптиета. Бенковски е бил мечтател-прагматик, особена порода. Заимов го нарича "водител на тълпите", но това е признание, че самият Заимов не е водител. Филип Симидов казва, че той е добър агитатор, но не е боеви ръководител, а му е съвременник

Най-големият плюс за Заимов е че е открил за света Бенковски. Най-големият му минус е, че след като е писал позьорски писма и се е скрил във Враца е забранил другите в окръга да се надигат. Дори Стамболов не си позволява подобно нещо в Габрово.