Не мога да чакам да сбере се в Търновград народа

Кога моите братя копривщенци  гинат за свобода.

Всички сте клели с кръв и кръст пред Бога,

Да се борим с вси сили за наша свобода.

Клели сме се и пред нашите другари

Веднага да скокнем щом часът удари.

Да отстъпим от думата  си е предателство страшно.

Мойта совест ми не позволява да постъпя тъй гряшно.

Няма време да  умуваме  тука ний  всегда

Грабвайте оръжие вие веднага.

Ударете с екот черковните камбани

От днес в Панагюрище има веч въстание

Рече  и отсече.

И в тоз час всичко пламна

Трепет усети всяка душа.

„Копривщенци се бият“ - всеки дума с вик

„Трябва да умием и ний наший лик“

С тези думи Панагюрище пламна в бунт тогаз

Всеки оръжие потърси завчас.

С екот на пушки напълни се  планина

Там отгдето  Бенковски  с конница премина

Разбуди се от вика му даже гората

Щом зачу го да дума „Смърт на пашата“

Отекна тропот - четата мина

И с гръм от пушки напълни долина

Сражения почнаха едно, второ, трето

С поганското мръсно племе проклето

Десет дена вече  как  смело се бият

Но врагът е многоброен

Изтика ги най накрая  в  Еледжишката кория

Куршумите свършват,

Липсва храната

Умират от жажда, тях ги храни  свободата

В битки непрестанни стопи се дружина

С трупове на четници напълни се планина.

Отчаян Бенковски към Троян поведе дружина

Двеста бяха в началото

Останаха четирима.

Златото  изкуши един долен овчарин

И на башибозука в ръцете, дружината предаде

Пукотът отекна право връз реката

Двамина на мостчето останаха

А Захари скокна във водата.

Бенковски се опомни, започна да стреля

Но срещу него огън блъвна цяла потеря

Загина героят що поведе борбата,

Но деянието негово донесе свободата.

Пламна Средногорието, в пламък озарено,

Но тоз пламък страшен бе нашата победа.

Европа се събуди, Русия се намеси

И тоз пламък страшен ни свободата донесе