Вчера кабеларката Kinofilm излъчи "Джоджо заека". Макар филма да не е от най-новите, той е далеч от стереотипните екшъни, които напоследък се въртят. Филмът е пародия на Втората световна война и успоредно с това-  трагикомедия. Той редува забавни моменти с такива, които са наситени с драматизъм.  Филмът е за израстването на едно десетгодишно момче, за краха на илюзиите, за първата любов, за провала на доктрините.

Малкият 10 годишен Йоханес Белцер (Роман Грифин Дейвис), на галено Джоджо е чувствително момче, което е социален аутсайдер защото му е трудно да се впише в бруталният свят на Хитлер Югенд и нацистка Германия. Той искрено иска да бъде истински млад нацист. Конфликтите са силно подчертани - от една страна той контактува със своя въображем приятел Хитлер (режисьорът Тайка Уатити), а от друга - с майка си Труде (Скарлет Йохансон).  Хитлер в началото е весел и забавен приятел, говорещ за величие на Германия, а после става агресивен и плашещ. Доколкото е плод на въображението на Джоджо той показва неговите съмнения, колебания и пр. Скарлет Йохансон прави една от най-добрите си роли тук, в тази малка поддържаща роля. Тя е много далеч от героичните ѝ филми, но е много истинска. Труде e комунистка и член на Съпротивата, но не натоварва сина си със своите страхове и проблеми. Тя не излиза с насрещна пропаганда, не говори колко е гаден режима. Тя просто му казва, че са важни малките неща и че е по-хубаво да се танцува, а не да се марширува. С лек хумор, с игривост, с ирония тя показва човешкото отношение, което е ярък противопес на  пропапандата. Труде иска да танцува, защото свободните хора изразяват себе си чрез танц. Това е едно от внушенията на  Тайка Уатити във филма.

Труде - една истинска жена трябва да пие шампанско. Да пие ако е щастлива, да пие ако е нещастна. Да отиде в Мароко, да танцува без да ѝ пука от мнението на хората, да кара кола, да залага на карти и да гледа тигър в очите
-Елза - правила ли си всички тези неща?
Труде. -Не! Не съм гледала тигър в очите.

Катарзисът започва да се случва в  главата на Джоджо, когато узнава, че майка му укрива еврейско момиче на име Елза. (Томазин МакКензи). Първоначално той подхожда към нея с подозрение и чувство за превъзходство, като истински ариец. Елза бързо му показва, че това превъзходство не е оправдано. Впоследствие след като първоначалното недоверие преминава тя започва да бъзика Йоаханес, като  сатирата срещу пропагандата се просмуква във всяка дума.


"Джоджо
- Ами къде са ти на теб рогата и копитата?
Елза -Не знаеш ли? Започват да ни растат след 21 година! аз съм още малка и рогата ми не са порастнали!"


Елза... ние сме хора като вас.
Джоджо - Стига глупости! Давай по-сериозно!
Елза - Добре, прав си...Всеки знае, че ние сме произлезли от пещерите...но някои от нас са останали в животински образ, хора-демони... (докато гледа картинки  на дяволи й хрумва нещо) Нощем висим по стените надолу с главата и пием кръвта на хората. Харесваме лъскави неща. - стъкло и злато. И четем мислите на хората!
Джоджо (ужасено) - И на германците ли?
Елза - (едвам се сдържа да не се засмее)
-Не! Техните глави са твърде дебели, за да проникнем в тях.

Постепенно Джоджо започва да осъзнава, че евреите са хора, като всички други; че режима който твърди, че защитава добрите германци започва да убива множество германци, които са добри хора, но не искат да се подчиняват. Че фанатизирани до смърт офицери изпращат на смърт обикновени момчета.
Въображемият Хитлер също започва да се променя, представите на Джоджо за него са пропукването на илюзиите. Последният сблъсък с Хитлер е осъзнаването на реалността и крахът на илюзиите. В един момент малкият Йоханес осъзнава, че вече не иска да е нацист. Страхотна поддържаща роля и на Сам Бакуел, като капитан Клицендорф. Много човешка и симпатична.  Във филма ще видим в малка роля и Алфи Алън (Теон Грейджой от Игра на тронове). Това което е хубаво обаче, че във филма никой не герой, никой не изпъква, на засенчва другите
Последните 20-30 минути са емоционален катарзис за главния герой.


Сред запомнящите се реплики е на приятеля на Джоджо - Йорги, които в детската си наивност повтаря пропагандата и после сам я разобличава.
.
 "-Руснаците ще избият мъжете ни, ще ни поробят и ще изнасилят жените и кучетата ни.
-Кучетата ли?
-Да, руснаците го правят постоянно...ама те и англичаните май го правят. Също и американците. Всъщност ние нямаме други приятели освен японците....ама да ти кажа под секрет - те хич не приличат на арийци!"

Няма да казвам всичко което се случва в последния половин час .И да искам не мога да предам целия емоцинален катарзис ксойто малкия Йоханес ще преживее. Някои неща не може да се предадат с думи. Филмът е опит да се върнем към уестърните от 60-те години, когато с един жест, една малка усмивка или поглед се предаваше повече информация от 1000 думи. Впечатленията му се стоварват накуп, илюзиите  на малкото десетгодишно момче рухват една след друга. Накрая то е изправено пред съдбовен избор, засягащ отношенията му с Елза. Тайка Уайтити не се опитва да прави директни внушения, не разчита на скъпи спецефекти, нито на величието на звездите. Филмът е много човешки и притежава дълбочина, а това е рядкост днес. Шестте номинации за Оскар  (вкл. на Скарлет Йохансон за поддържаща женска роля) и номинация за Златен Глобус на Роман Дейвис са напълно заслужени.

Съветвам ви да го изгледате.

Във време на пропаганда и свят на разделение и омраза е добре да си спомним, че всички сме хора.

всички сме хора и страдаме от пропаганда насърчаваща омраза...Но Бог ни поправя и направлява чрез любовта...