Дойде време да направим едно представяне и на Страшни нощи - Вещерски регистър на чудовищата 2. Преди всичко искам да кажа, че етнофентъзито у нас не е добре промотирано. В последните години има чудесни заглавия, но с изключение на Мамник нито едно не получи силна реклама. За мен бе изненада, че Мръсни дни на Геновева Димова мина незабелязано, а в никъв случай не е по-лоша от Мамник. Да, факт е че бие повече на градско фентъзи, докато в  Мамник е представен селският бит и че Мамник е една идея по-реалистичен, но...както и да е.


Геновева Димова на зарадва с продължение на Мръсни дни - Страшни нощи. Всъщност в преордера проекта бе представен като Чудовищни нощи, а на английски е пак така - Monstrous.Не знам какво е наложило смянатана името, но в момента то е Страшни нощи. На мен Чудовищни нощи ми звучеше по-добре, но не аз определям името на книгата.

Конкретно за сюжета. Той е доста добър, но съвсем леко отстъпва на първата част. Поне доколкото някои ситуации се повтарят. Ясно, че авторката иска да надгражда сетинга. Пак ще видим някои поддържащи герои като Маламир, Константин, Роксана, Вила и пр., а Черноград и Белоград ще ни бъдат представени в по-голяма цялост.
На идейно ниво Геновева Димова блести. В Мръсни дни  можеше да се направи алегория със Стената разделила Източен и Западен Берлин на две. Там бе отлично показано в какъв ужас живеят в Черноград и как Белоград далеч не е Раят, за новодошлите. Тук в продължението авторката надгражда темата - какво става, когато стената падне и пришълците се изсипят на талази? Разгледани са съвременни теми като имигрантска криза, страхове на хора, популисти - политици и пр. За мен това е чудесно попадение. Сюжета те поглъща, действието е динамично, а отношенията между Асен Бахаров и Боряна се усложняват... Пак имаше импровизации, които водеха до забавни ситуации. Хуморът на Геновева-Димова не е насилен, а свеж, с риск да стана банален бих казал, че е пратчетовски-ситуационен. Все още малко български автори се осмеляват да използват хумор и по този показател Г. Димова определено е едни гърди пред другите.


Моите критики? Последните 40 страници (от близо 460) ми бяха някак излишни. Твърде много ми биеха на повторение с края на първата част. След големия сблъсък с ламята и Константин, повторните събития около змея, ми се видяха твърде много "още от същото". Не казвам, че композиционният замисъл бе лошо изпълнен, защото не е. Просто не виждам, защо трябваше да въвеждаме отново познатия антагонист, когато можехме да разгърнем образа на Константин още повече. Но това си е мое виждане.
Като цяло - добро изпълнение, доста свежо и се надявам най-накрая някой да обърне внимание на тази поредица.