Да, точно така. използвам думата "война" защото тя е точно това - окупация, инвазия, или война. Но става дума за окупация на собствените ти земи. Никаква специална операция. Колко трае една операция - седмица, месец, два....тук бойните действия продължават година и половина, и то ако не смятаме времето от отцепването на Крим през 2014 до руската агресия през 2022.
        Но да се върнем на темата изключителната агресия на Русия, буди притеснение по няколко направление- Първо -една славянска и черноморска държава (Русия), нападна друга славянска и черноморска държава (Украйна). Като славянска и черноморска държава България следва да се чувства заплашена. Второ повода бе етническото малцинство от руснаци и рускоговорящи. В България също има множество руснаци и рускоговорящи. Особено по морето. Трябва ли да се чувстваме заплашени. Някой ще възрази, че НАТО ни пази. Донякъще ще бъде прав. Точно затова сега всички европейски държави се устремиха към НАТО. Истината е, че Путин заплаши всички държави, които  нямат атомно оръжие. Тъй като само Британия и Франция от европейските държави имат такова, това значи възстановяване на Варшавският .договор. Впрочем за година и половина Путин опита пуч в Молдова (слава Богу не стана, но правителството падна), закани се страшно на Финландия, а в началото на войната подтикваше Република Сръбска да се отдели от Босна. Техният парламент гласува през февруари месец 2022, че до шест месеца ще се отдели страната. Интересно как с мераците на Путин, тази тема заглъхна
    Лично аз съм силно притеснен. По данни на неправителствени организации в Украйна живеят към 520 000 бесарабски българи. Да, знам, че за 60 милионна Украйна те са нищо, но за 6 милионна България те са много нещо. Постоянно плачем, че има глад за кадри. Когато тези кадри дойдоха ние не им признахме образованието. Постоянно ревем, че се смаляваме като народ. Ето - сега дойдоха бесарабски българки и украинки (много от тях неженени или млади вдовици, с възможност да се оженят тук). Хора с близка култура, близък език и еднаква на нас вяра. Хора, които за разлика от македонските българи милеят за майка България. Вместо да ги привлечем ние ги пропъждаме. Направихме всички възможни грешни стъпки. За сравнение Полша интегрира от 2014 повече от 4 милиона украинци.
   Повече се притеснявам обаче за онези българи, които останаха в Украйна - включително бесарабските. А те са стотици хиляди- И честно казано не разбирам, защо досега не изпращахме сериозна хуманитарна помощ- И защо правим изкуствени разделения.
   Темата е много дълга и обширна, затова ще се опитам да я съкратя. Постоянно чувам доводи от приятелите на Путин "ние сме за мира". Абе, приятели, всички сме са мира? Нима в Украйна са за войната? Нима има някой, който не иска да види как децата му порастват, женят се, оставят му внуци? Нима има някой който предпочита да убиват братята и синовете му? Но какъв траен мир може да бъде поставен върху несправедливост? Какъв мир може да има, когато руските войници изнасилват украинки и отвличат десетки хиляди украински деца, когато има масови гробове? Далеч не искам да повярвам, че всички руснаци са такива - съвсем не. Но в момента един мракобеснически режим съсипва както чуждия народ, така и своя. Защото води имперска политик в XXI в.
Всъщност знаете ли мирът може да се постигне много лесно - нека Владимир Владимирович да си изтегли войниците в естествените предели на Русия (Русия е признала Украйна с границите от 1994. ООН също е признал Украйна в тези граници), да прекрати войната, да плати неустойки за нарушените енергийни договори - и ще има мир. И "радетелите на мира" Румен Радев и Костадин Костадинов трябва да призоват Владимир Владимирович точно за това - за изтегляне.

Със 3 (т р и) постинга. Който знае само пропагандата.
Жив и здрав.