Драги читатели, напоследък стана актуален въпросът за това, че Пеевски буквално "изяде" автентичното ДПС. Синът уби бащата. В историята това не е чудно - винаги има приемственост, старото поколение се оттегля в полза на новото. За нас, които сме родени през 1982-1983 или дори преди това подобно нещо изглежда  чудно. През 90-ге години и ранните 10 на този век Ахмед Доган изглеждаше недосагем. В най-големият си пик през 2009 ДПС взе 597 000 гласа. Всички се възхищавахме на тактическият му ум и как сваля и маха кабинети без да му мигне окото.  На него му вадиха картонче че е агент на ДС, но вместо да го очерни това имаше обратен знак - етническите турци се обединиха зад него, един вид че е репресиран. През 2009 в "Шоуто на Слави" АД на практика призна, че разпределя обръчите от фирми. За такова признание всеки щеше да влезе в загтвора, но лидерът на ДПС не само че не влезе, а увеличи електората си до рекордни нива. През 2013 Ахмед Доган пожела да се оттегли. Но във функцията си на почетен председател той смени няколко опонент. Масово се възхищавахме как ловко "Сокола" се изтегли от политиката и остана да си живее старините необозпокозяван по модела на Елцин, който определи своя наследник. Защо тогава сега само в няколко месеца неговото влияние бе унещожено?

През 2009 Ахмед Доган публично призна, че върти едни обръчи с фирми и нищо не последва. Уви, днес не Доган е човекът, който разпределя обръчите, а Пеевски.

Преди всичко трябав да кажем, че през годините влиянието на Ахмед Доган се подронваше капка по капка, но това не бе видимо с просто око. Първата пукнатина се появи когато влязохме в НАТО (2004 година). До този момент Сокола размахваше картата на етническия мир, но тя неусетно загуби своята стойност. Влизането в НАТО направи невъъзможно външните ни граници да бъдат променяни, а влизането в ЕС принуди българският елит да свие перките на мутренските банди, които излязоха в нелегалност. Затова след 2007 ДПС в тогавашният му вид бе обречено. Оттеглянето на Ахмед Доган бе умен ход. Това в което сбърка обаче по ирония на съдбата бе същата грешка, която направи някога Андрей Луканов.

Андрей Луканов - първият български "кръстник"


Луканов  - първият български "кръстник" явно е вярвал, че ще сменя БСП с бутафорното СДС, ще използва мутрите като лостове за дестабилизация, а междувременно мафиотите ще въртят едни пари и ще му ги влъкат с лихвите. Да, ама нещата са значително по-сложни. Когато дадеш на едни хора пари и власт те ги увеличават и в един момент  стават независими от теб. В този смисъл Ахмед Доган направи грешката да си мисли, че може хем да не е в активната политика, хем да контролира процесите в партията. Е, имам новина - не става така. Наистина той се справи през годините с някои конкуренти като Осман Октай, Касим Дал и Мехмед Дикме. Въпреки значителното им влияние в партията обаче, той бе председател и имаше последната дума. За сметка на това Лютви Местан, който за две години бе председател на ДПС, а после и на ДОСТ показа колко близко е да вкара второ ДПС в Парламента. Не успя - главно, защото  започнаха съдебни дела срещу него. Но още тогава на Доган трябваше да му светне лампичката, че един силен председател на ДПС би го измел.

Лютви Местан - първият наистина опасен конкурент на Ахмед Доган. Основател на ДПС, зам-председател на ДПС от 1990 до 2013, председател на ДПс от 2013 до 2015 и председател на ДОСТ. Човекът който за малко не вкара второ ДПС в Парламента.

Въпреки всичко Доган съсредоточи огромни пари в ръцете на Ирен Кръстева, а после и на Делян Пеевски. На практика Пеевски играеше с милиарди. Парите увеличиха влиянието му, тъй като той стана първо медиен магнат, после партиен функционер и законодател. В рамките на едно десетилетие Пеевски нарастна и  се превърна в независим играч. Това е процесът, който навремето Луканов не хвана - той създаде ДПС за да бъде патерица на БСП и дестабилизиращ фактор за СДС. Но ДПС нарастна и Ахмед Доган надскочи функциите си. Е, същият филм гледаме сега с Пеевски, с тази разлика че Ахмед Доган е жив (засега). Вероятно защото сме в ЕС и разстрелите на политици вече не са нормално явление. Но политически той е мъртъв.


Делян Пеевски - новият кръстник. Човекът превърнал ДПС от етническа партия в корпоративна.

Предполагам, че Доган си е мислил "той е българин, а електората е от етнически турци. Винаги ще го държа в ръцете си". Само че Сокола  пропусна да забележи, че през годините, когато упражняваше оперативният контрол в ДПС Пеевски малко по-малко смени верните му хора със свои. Разположи по държавните агенции, изпълнителните агенции и съдилищата свои хора. И подготви смяната на едно поколение ДПС-ари. Последната стъпка бе да махне ядрото партийни функционери отпреди 30 години. Тогава те се усетиха, но бе късно. 
Може би ако Ахмед Доган ги бе повел в атака, ако се появяваше денонощно, ако мобилизираше електорати той щеше да надвие. Уви не стана така. Ахмед Доган е остарял, а освен това се носят слухове, че е тежко болен. Той почти не се появява, за разлика от Пеевски, който е непрестанно по телевизора. Нека да добавим, че през годините Пеевски замени повечето от етническите турци по върховате с българи и превърна партията от етническа в корпоративна. Парадокс - този процес започна при Ахмед Доган. Той нееднократно бе обвиняван, че партията му е етническа и е създадена в нарушение на Конституцията. Затова между 2001 и 2009 вкара доста българи в ръководството -Бисеров, Росен Владимиров и ...Пеевски. Вярвал ли е някога, че това ще му изиграе такава нелепа шега?

При това Ахмед Доган направи още две грешки - той реши, че подкрепата от Турция е вечна. Истината е, че с Ердоган са в сложни отношения и те далеч не са приятелски. Именно Ердоган даде едно сериозно рамо на ДОСТ на Лютви Местан, а впоследствие работеше прекрасно с Пеевски. При това демографският прираст на етническите турци - емигранти се промени, почти всички, които бяха живи по време на възродителният проще измряха. Навремето имаше 250 - 300 000 гласа от Турция, а сега идват около 25 000. При това Пеевски владее общините, както и съда.

Може би най-разумният ход за Ахмед Доган бе да оттегли подкрепата си от Рамадан Аталай и подобни феодали и да потвърди, че Пеевски е наследникът му.. Това щеше да му откупи още малко време. Предвид че официално Доган е отвъд властта, и не е много млад нещата щяха да се развият по естествен път. Уви, Доган явно е много обвързан с "дерибеите" и се наложи да ги подкрепи, а това се оказа самоубийствен ход. Всички институции скочиха срещу него.
Признавам си - и аз, и близките ми, и всички водещи политици очаквахме да влязат две ДПС-та (чудо небивало), но "Ново начало" да е по-малкото от тях. Случи се обратното, което говори за голямата роля на Пеевски в държавата.

Въпреки всичко всичко АПС имаше шанс - ако бе забавило центробежните сили. Трябваше още в самото начало на преговорите да постави ясни искания, обвързани в споразумение. После да се държи кротко да не напряга отношенията и да изчака да получи представители в ЦИК за президентските избори. Оказа се обаче, че отново феодалите сринаха всичко. Те не успяха да се договорят с Борисов за спиране на съдебните атаки срещу тях. А впоследствие закопняха да още и още власт, това че са са патерица им бе вече малко. Авно когато си свикнал на друг стандарт е трудно изведнъж да станеш обикновено човек. Принудиха си да излязат от властта, а това бе най-голяма глупост, която можеха да направят. Това бе самоубийствен ход. От този момент нататък нещата бяха ясно.

Не ми е жал за ДПС с ново име АПС. То отива в историята, кадето са вече старите партии като СДС и където скоро ще бъде БСП. В някъкв смисъл унищожаването на тези партии слага окончателният край на прехода.
Жал ми е обаче, че с унищожаването на АПС идва третото поколение политици - и основни фигури в него ще са Пеевски и Костадинов.

Костадинов едва ли. Ще се провали като Волен Сидеров, защото нацистките партии нямат бъдеще. Философията им не се различава от тази на футболните запалянковци, а това е несериозна работа и се крепи на празноглавието на разни пишман патриоти.

Първо - Сидеров съществуваше 12 години в Парламента, достига 14 процента години трудно е да кажем, че е провалил.
Второ - електората се запази и дори се разрастна. Общият процент на Костадинов и Ивелин Михайлов е 20 процента, а ако добавим и този на Радостин Василев ще стигнат 25
Трето - в световен план има тенденция крайдесните партии да нарастват - Тръмп, Орбан, Джорджа Мелони, Льо Пен. В момента зелените загубиха 40 гласа, социалиситте и те, а крайнодесните са във възход вече втори Европарламент... може да ни се иска да са обречени, но е твърде просто да им слагаме етикети "нацисти". Голяма част от тях освен това са антиглобалисти, а антиглобализмът е във възходът. Либерализмът допусан много грешки - зелени движения, джендър идеологии, отричане на националната идея и какво ли не, отиде се в една крайност, която не е естествена и масово младите хора отиват в другата крайност.
Ако утре не е Костадинов, ще е Ивелин Михайлов, ако не е той ще е Радев - но електората ще се запази.