Здравейте,
отдавна не съм писал, за което съжалявам. Лични проблеми. Но не мога след двата мача завършили нещастно с Испания и  Грузия да се въздържа да не пиша. Срамното не е резултата. Срамното е, че нашите играчи не могат да играят. При мача с Беларус и Северна Ирландия мислех, че сме зле. Сега виждам, че копаем дъното. Въпроса не е в резултата - испанците ни пожалиха, а грузинците могжеха да вкарат още 1-2 гола в края. Въпросът дори не е, че Испания е един от най-добрите в света, а грузиците - много стабилен тим. Въпросът е, че в българският отбор се допускат елементарни грешки, неща които още като 15 годишни трябва да са ги учили в школите, а не се знаят от национални футболисти.

Първо не можем да дадем три точни паса. Подаването на пасове бе нещо, което поне до началото на този век го знаеха дори юношите по площадките. Нямаме играчи, които могат да усвоят топката под натиск.  Свободен играч, центрират му топка от единият край на терена до другия и той не може да я поеме. Тя подскача 3-4 пъти и междувременно го затистват.  Да не можеш да центрираш на 40 метра топката. Големите отбори извеждат топката с три паса от малкото наказателно до малкото наказателното на противника. Нямаме футболист, който да играе с глава. Имахме една чиста ситуация (Антон Недялков на Колев) и  Колев не успя. Имахме един корнер - пак провал. Имахме един изстрел и едно асистенция в малкото наказателно. И...това е. През останалото време  не излизахме от малкото наказателно поле.  Да, Десподов не игра. Да Илия Груев не игра, а Чочев се включи накрая. Ама не е това причината.  Чочев вече е на 32 години. Десподов играе в един среден отбор като ПАОК и дори не всеки мач, а и не може един играч да ни прави отбора. Няма един играч, който може да финтира. Получаваш пас и топката ти я отнемат. Навремето "мешането" го знаеха и децата по площадките. Това бе нещо елементарно, като подаването на пас. Защитата не може да играе в една линия. Нападението - подаваш  голова аститенция, онзи на когото му се подава не се затичва. Срам. Елементарни неща. Защитниците нямат комуникация помежду си. Имаше към 77-78 минутат едно невероятно положение, където където противников сътезател изскочи в дълбочина току-пред вратаря и никой не го пази. Слава Богу, че не вкараха в тази минута. Физически играчите ни не държат на сблъсък тяло с тяло, не можем да отнем чисто топката. Разчитаме на нарушения. Далеч назад остана времето, когато двама яки германци заставаха плътно зад Мариян Христов или Боримиров и не можеха да ги спрат. Нямаме "леко" крило, за да поведе топката. За такова нещо се искат демараж, пробивност, умение да финтираш и да центрираш точно. Нямаме физически характеристки. Нямаме и психика да обръщаме мачове. Чувам оплаквания на Илиян Илиев, че ранните голове предрешили мача. Гледам съм мачове на големи отбори, водят те с 3 гола петнадесет минути преди края и ти обръщат до 4-3 (Холандия - Чехия 2004 година).  В момента в България се играе до гол. Ако вкараме, почваме да лежим на терена да мине времето. Ако ни вкарат вдигаме ръце. Минаха времената, когато Бербатов, Стилян Петров, Мартин Петров, Благой Георгиев се стремяха към голове. Понякога изпускаха, но бяха равни на терена с Италия. Сега се чудим как да не паднем. В цяла Европа има два-три отбора на нашето ниво - Румъния, Северна Македония и Беларус. Всички други са по-добри от нас. Играчите им играят в елитни първенства, футболистите тичат като зайци. Турция, Албания, Хърватия и дори - Сърбия са много пред нас. Ние не можахем да вземем точка от Грузия. От кого ще вземем - от Турция ли? Припомням, че преди петнадесет години правехме по 13-15 точки в група.
Лошото е, че най-малкият виновник е Илиян Илиев. Илиев постигна сериозни успехи  с Черно море, после пък спря серия от загуби на националният отбор и имаше осем мача без загуба. Не успяхме за малко да се класираме, но не ни е било срам. Само две години по-късно потъваме. Треньорът не е магьосник, футболистите са едни и същи с тези преди две години. И да подаде оставка няма да дойде по-добър треньор. Треньорът не е магьсоник, вижда футболистите за 3-4 дни и трябва да направи чудо.
Относно отбора - рестарт. Трябват млади, нови сътезатели. Но по-големият проблем е в школите и отборите. В четворката на отборите ни не играят българи. Намерението на Гонзо е добро, но половинчато - отбори като Лудогорец и Левски се "откупуват". Така революция не се прави. Неслучайно няма нито един български отбор стигнал до групи на Шампионската лига или Лига Европа
Явно трябва да започнем да учим играчите ни на елементарни неща, които трябва да знаят и децата  - двуразови тренировки, обиколки на стадиона всеки ден, подаване, целене на греда, трениране на дузпи и преки свободни, да ги учим че топката се гони дори да нямаш шанс........

Как ще види вратата такъв? Той в играта не вижда два хода напред?
Имам чувството, че насила играят, заради парите!
Няма школи, нетренирани са!
Да, правил съм 25 обиколки на стадиона или 50 на игрището, но с топка! Десет километра! С отчитане на време Средно- под 40 минути
Целил съм десет пъти последователно гредата от фал, но с баскетболна топка
Топката не я гледах в краката си , усещах я Гледах напред и подавах или шутирах! Рядко грешах
Но това беше плод на зверски тренировки, не отбиване на номер!
Тези не усещат играта? Май само незаслужени пари ги интересуват впрочем, така е навсякъде, имат право!

Турция паднаха с 6-0, но поне се стараха. Играха на високи обороти, даваха си пасове, създадоха опасности, но просто испанците са друга класа. А ние? въобще не играхме. И ако загубата от Испания е донякъде оправдана, то в мачовете с Грузия и Беларус се видя нивото ни. Беларус създаде три опасности - вкара гола. Грузия играха само пред нашата врата. Грузия можеха да ни бият с 5-0. Пак с малко се отървахме.
-Липса на комуникация между защитници и неспособност да се играе в една линия
-Липса на комуникация между надатели
-липса на физика откъде иде и липса на агресия
-неумение да се дадат три точни паса на разстояние тридесет метра.
-немение да задържаш топката под натиск
-липса на умение за дрибър
-слаба психика...
за по-сложните неща като изпълнение на статични удари и демараж не говоря
Това са неща, които са базови неща, ама базови. Дрибъл и умение да подаваш се учеха навремето от 7 годишниште деца по площадките, а 14-15 годишните ги знаеха в тънкости. Затова имахме Стоичков, Балъков, Лечков, Бербатов, Стилян, Мартин Петров, Мариян Христов, Гонзо, Телкийски...

Днес няма спортни площадки
в школите попадат децата на мама и тати, или на разни богаташи. Там не се изгражда характер, няма дисциплина липват базовни умения
В цялата страна има един стадион от европейски мащаб.
В първенството играят по 2-3 български младежи. И те играят насила. Не искат да влагат нещо от себе си, защото са презадоволени. Като получаваш 30 бона, за какво ти е да се напъваш? Наказания за слаба игра няма, то и вечно дерби вече няма. Левски и ЦСКА-София са пародия на това което бяха.
Трябва да се почне от нулата, ама от нулата. Резултатите - след 8-10 години.