България покори върха. Втори сме, но всъщност сме първи. ОТ 14 години ние не бяхме на осминафинал, от 19 нямахме медал, от 55 - сребро.
Младите надежди Александър Николов, Аспарух Аспарухов, Симеон Николов, Алекс Грозданов, Мартин Атанасов, Илия Петков, Преслав Петков и Йордан Колев направиха невероятни мачове. Да, в последния мач Италия ни победи. Нямаше как, нямаше защо да се сърдим. В момента италианският отбор е най-добрият.  Те са много по-опитни, на блокада спечелиха няколко трудно топки с хитрост и опит, а не със сила.
Освен това сервиза им работеше, докато при нас често има брак. При силни удари оплитаме в мрежата. Симо от 6 сервиза сбърка 5, млад е ще се учи. В същото време в четвъртият гейм Матия Ботоло направи поне  8-9 последователни точки от сервиз. В този гейм изтървахме италианците, след като ги бихме с  разлика в третия гейм бяха на път да се пречупят. Тръгнахме с 2-1, но допуснахме да ни поведат и да натрупат преднина и това им върна самочувствието. Трудно се играе срещу голям отбор, в предните мачове печелехме с добра блокада и добро посрещане, които компенсираха лошият ни сервиз. Но италианците показаха брутална игра в защита и печелеха невъзможни топки от втора линия. Трябва да се има предвид, че бяхме най-младият отбор. 


Все пак класирането е голям успех. Съставът ни е млад, тепърва ще израства.  Да, вярно че се паднахме в лесен поток и избегнахме Бразилия, Франция и Полша. Но победите над фаворитите Германия, Словакия, САЩ хич не дойдоха лесно.
Какви са причините за успеха ни?
За мен те са комплексни
Първо Федерацията най-накрая е отделила сериозни суми за треньор. Досега всички треньори не получаваха достатъчно пари и бяха едновременно и треньори на личният си отбор, а така не можеха максималко да се концентрират. Впрочем Федерацията най-накаря е осигурила и пари за спортни комплекси, за тренировка и пр. 
Второ Бленджини е държал играчите в максимална медийна изолация.  Любо Ганев каза, че телефонът му е бил блокиран от Бленджини, а Владо Николов - че се промъквал като партизанин да поздрави синовете си. Впрочем Бленджини е много колоритен, как когато е развълнуван говори ту на италиански, ту на английски
Чудесна новина е и че момчетата се раздадоха. След "Златното" поколение от 2006 не всички се раздаваха, бяха концентрирани предимно в клубовете си, пазеха се от контузии. Пръв повлече крак Казийски, после и Цецо Соколов, а Братоевите раздадоха някакви ултиматуми че или щели всеки мач да играят или да не играят. Днес всички се раздават на площадката. Бленджини е казал, че когато миналата година при жета 40 градуса играчите са тренирали е разбрал, че ще имаме успехи.
Евала на Владо Николов - отгледал е великолепни синове. Именно той е настоявал да отидат да играят в чужбина и да се докажат. Като го питаха защо не ги държи в Левски той каза "нека се докажат навън, инак всеки ще иска да ми прави услуги". Браво на такъв баща.

Оттук нататък страховете ми са свързани осново с медиите. 

Първо- да не създадат свръхочаквания, че тези младежи всеки път ще носят медали.Силно се надявам медийната истерия да не създаде негативен ефект.
Второ - постоянно са в устата им  братята Николови. Един Аспарухов също бе много стабилен в последните 2-3 мача. Ами Алекс Грозданов? Работата на Колев е незабележима, но много съществена и пр. Дано медиите не създадат разнобой между играчите, като накарат останалите да ги намразят.

Все пак мисля, че този отбор има потенциал и се надявам в идните години да го развие. 
А дотогава - честити сребърни медали.