Две мутри си говорят. Едната пита другата:
-Компир, ти какво правиш?
-Клюне, купих си слон.
-?!! Слон? Луд ли си?
-Абе човек, толкова ми е хубаво сега, че не знам как съм живял без слон досега. Сутрин като се събудя - слона полива с хобота. После утъпква тревата с крака.  После пак с хобота маха плевелите. Използваме бивните за люлка, а децата ходят на детска градина не с джип, а на гърба на слон. Хем е по-икономично, хем е по-гот. Аз даже отвикнах от БМВ-то - като не яздя слона, ходя пеша за здраве. Даже отслабнах - нали е здраве.
-Слушай бе...я ми продай слона.
-Аааа, не такава радост....Абе той няма цена.
-Абе Компир, ще ти дам милон.
-Малко са толкоз пари за такава хубост.
-Абе ще ти давам два милиона. Даже три.
-Ееее добре де, ама да не кажеш после нещо? С мъка се разделям с него. Той ми е едничък и е неповторим.


Срещат се след седмица. Новият собственик - посърнал, уморен, със сенки под очите....
-Мараба Клюн, как я караш.
-Мани, мани...остави се. Слона изпотъпка цветята, изскубна всяка тревичка, счупи прозорците, изсра се в кладенеца, смачка Мерцедеса, прегази тъщата и накрая жената с децата се заключиха в къщата от страх.
-Аааа, Клюн.... ти с такова негатиивно мислене и с такава лоша реклама няма скоро да го продадеш на някой балък.

....................